Даниил 8:1-27
8 През третата година от царуването на цар Валтасар+ аз, Даниил, получих видение след онова, което видях в началото.+
2 Получих видение и докато гледах, бях в крепостта Суза,+ която е в областта Елам.+ Продължих да гледам видението, и ето, бях до река Улай.+
3 Когато погледнах, ето, видях до реката да стои един овен+ с два рога. Двата рога бяха големи, но единият беше по–голям от другия, като по–големият израсна по–късно.+
4 Видях как овенът бодеше с рогата си към запад, към север и към юг и как нито един звяр не можеше да му се противопостави, и нямаше избавление от него.+ Той правеше каквото искаше и се държеше високомерно.
5 И докато гледах, ето, един козел+ идваше от запад и се носеше по повърхността на цялата земя, без да я докосва. И козелът имаше голям рог между очите си.+
6 И се приближаваше стремглаво към овена с двата рога, който видях да стои до реката, и бягаше към него със силен гняв.
7 Видях как, изпълнен с ярост, козелът се приближи до овена и го нападна, като го удряше, докато не му счупи двата рога, а овенът нямаше сила да му се противопостави. И козелът събори овена на земята и го стъпка, и нямаше кой да избави овена от него.+
8 И козелът се държеше много високомерно.+ Но щом той стана могъщ, големият рог беше счупен и вместо него израснаха четири големи рога, които сочеха към четирите небесни вятъра*.+
9 И от един от тези рогове излезе друг, малък рог,+ който растеше все повече към юг, към изток и към Красивата земя*.+
10 И той порасна чак до небесните войнства,+ така че събори на земята някои от войнствата и от звездите,+ и ги стъпка.+
11 Издигна се горделиво чак до Княза+ на небесните войнства и му отне постоянната жертва,+ и опустоши светилището, което той утвърди.+
12 И поради престъплението,+ накрая войнствата и постоянната жертва+ бяха предадени на малкия рог.+ И той хвърляше истината+ на земята+ и успяваше в това, което правеше.+
13 И чух как един от светите ангели+ говори, а друг от светите ангели каза на онзи, който говореше: „Докога ще продължава видението за постоянната жертва,+ за престъплението, причиняващо опустошение,+ и за това, че святото място и войнствата са оставени да бъдат тъпкани?“+
14 И той ми каза: „Докато не изминат две хиляди и триста вечери и сутрини. След това святото място ще бъде върнато отново в правилното си състояние.“+
15 И докато аз, Даниил, гледах видението и исках да го разбера,+ ето, пред мене застана някой, който приличаше на човек.+
16 И чух силен човешки глас, който идваше от Улай:+ „Гаврииле*,+ обясни му видението!“+
17 И той дойде там, където стоях, но когато дойде, аз се уплаших и паднах по очи. А той ми каза: „Сине човешки,+ разбери,+ че видението се отнася за времето на края.“+
18 И докато ми говореше, аз заспах дълбоко, паднал по очи.+ Тогава той ме докосна и ме изправи на крака на мястото, където стоях преди.+
19 И каза: „Ето, ще ти кажа какво ще се случи през последната част от изпълнението на присъдата, защото това се отнася за определеното време на края.+
20 Овенът с двата рога, който видя, представя царете на Мидия и Персия.+
21 Рунтавият козел представя царя на Гърция,+ а големият рог, който е между очите му, представя първия цар.+
22 И това, че рогът е счупен и вместо него израстват четири рога,+ означава, че от неговия народ ще произлязат четири царства, но те няма да притежават неговата сила.
23 И в края на тяхното царуване, когато грехът на престъпниците достигне краен предел, ще се издигне един цар със свирепо лице, който разбира неясни неща.+
24 И той ще стане силен и могъщ, но не със собствени сили.+ По смайващ начин ще причини опустошение,+ ще успее в това, което прави, и ще извърши много дела. И ще унищожи онези, които са могъщи, а също и народа на светите личности.+
25 И поради неговата хитрост измамата ще успява в ръцете му.+ И той ще се възгордее в сърцето си+ и във време на безгрижие+ ще унищожи мнозина. И ще се надигне против Княза на князете,+ но тогава ще бъде унищожен, обаче не с човешка ръка.+
26 И това, което беше казано във видението за вечерта и за сутринта, е вярно.+ А ти запечатай видението, защото трябва да се изпълни след много дни.“+
27 От това аз, Даниил, се изтощих и бях болен няколко дни.+ После станах и продължих да служа на царя,+ но мълчах относно видението и никой не можеше да го разбере.+
