Деяния 13:1-52
13 А в Антиохия, в местния сбор имаше пророци+ и учители — Варнава, Симеон, наречен още Нигер, Луций+ от Киринея, Манаин, който беше учил заедно с областния владетел* Ирод*, и Савел.
2 И като принасяха служба+ на Йехова и постеха, светият дух каза: „Отделете ми Варнава и Савел+ за работата, за която ги призовах!“
3 Тогава те постиха и се молиха, положиха ръце+ върху тях и ги пуснаха да вървят.
4 Така тези мъже, изпратени от светия дух, отидоха в Селевкия и оттам отплаваха за Кипър.
5 И когато стигнаха до Саламин, започнаха да известяват словото на Бога в юдейските синагоги. С тях като помощник беше Йоан.+
6 Като минаха целия остров и стигнаха до Пафос, срещнаха един човек, който беше магьосник и лъжлив пророк,+ един юдей, чието име беше Варисус,
7 и той беше с проконсула* Сергий Павел, един умен мъж. Като извика при себе си Варнава и Савел, този мъж изяви желание да чуе словото на Бога.
8 Но Елима, магьосникът (както всъщност се превежда името му), им се противопоставяше,+ като се опитваше да отклони проконсула от вярата.
9 Савел, наречен още Павел, изпълвайки се със свети дух, го погледна внимателно
10 и каза: „О, сине на Дявола,+ изпълнен с всякаква измама и коварство, противнико на всичко праведно, няма ли да престанеш да изкривяваш правите пътища на Йехова?
11 Затова ето, ръката на Йехова е върху тебе и ще ослепееш и за известно време няма да виждаш слънчевата светлина.“ В този миг върху него падна гъста мъгла и тъмнина и той обикаляше наоколо, търсейки хора, които да го водят за ръка.+
12 Като видя какво се случи, проконсулът+ повярва, понеже беше смаян от учението на Йехова.
13 После Павел и онези, които бяха заедно с него, отплаваха от Пафос и пристигнаха в Перга, която се намираше в Памфилия.+ Но Йоан+ се отдели от тях и се върна+ в Йерусалим.
14 Те обаче продължиха след Перга и стигнаха в Антиохия, която се намираше в Писидия, и в съботния ден* влязоха в синагогата+ и седнаха.
15 И след четенето на Закона+ и на Пророците пред всички, председателите+ на синагогата изпратиха да им съобщят: „Мъже, братя, ако има с какво да насърчите хората, кажете го!“
16 Тогава Павел стана и като направи знак с ръка,+ каза:
„Мъже, израилтяни и всички вие, които се боите от Бога, чуйте!+
17 Богът на този народ, на Израил, избра нашите прадеди и ги възвиси, докато живееха като пришелци в египетската земя, и ги изведе оттам с могъщата си ръка.+
18 И около четирийсет години+ той търпеше поведението им в пустинята.
19 След като унищожи седем народа в ханаанската земя, той им раздели земята с жребий,+
20 и всичко това продължи около четиристотин и петдесет години.
И след това им даде съдии до пророк Самуил.+
21 После обаче те поискаха цар+ и Бог им даде Саул, синът на Кис, мъж от племето на Вениамин,+ за четирийсет години.
22 И след като го свали от престола,+ той издигна за техен цар Давид,+ за когото даде свидетелство и каза: ‘Намерих Давид, синът на Йесей,+ мъж, угоден на сърцето ми,+ който ще направи всичко, каквото поискам.’+
23 От неговите потомци+ Бог, според обещанието си, доведе спасител+ на Израил, Исус,
24 след като преди неговото идване+ Йоан+ беше проповядвал открито на целия израилски народ покръстване в знак на разкаяние.
25 Но към края на пътя си Йоан казваше: ‘За кого ме смятате? Не съм този, за когото ме мислите. Но ето, след мене идва този, на когото не съм достоен да развържа и сандалите на краката.’+
26 Мъже, братя, синове на Авраамовия род и онези сред вас, които се боят от Бога, словото за това спасение беше изпратено на нас.+
27 Защото жителите на Йерусалим и техните управници не признаха, че това е той,+ но чрез своя съд изпълниха казаното от Пророците,+ което е четено на глас всяка събота,
28 и макар че не намериха нищо, заслужаващо смърт,+ поискаха от Пилат той да бъде убит.+
29 И когато беше изпълнено всичко, записано за него,+ той беше свален от стълба*+ и беше положен в гробница.+
30 Но Бог го възкреси от мъртвите+
31 и онези, които бяха отишли с него от Галилея в Йерусалим и които сега са негови свидетели пред народа, го виждаха много дни.+
32 И ето, ние ви известяваме добрата новина за обещанието, дадено на прадедите,+
33 че Бог го изпълни докрай за нас, техните деца, като възкреси Исус,+ както е записано във втория псалм: ‘Ти си мой син, днес станах твой Баща.’+
34 А това, че го възкреси от мъртвите, за да не трябва да се връща повече към тлението, той изрази така: ‘Ще проявя спрямо вас милостта*, която обещах на Давид и която е вярна.’+
35 Затова и казва в един друг псалм: ‘Няма да позволиш твоят лоялен служител да види тление.’+
36 Защото, от една страна, сред съвременниците си Давид+ служеше на Божията воля, но заспа в смъртта, беше погребан при прадедите си и видя тление.+
37 От друга страна, онзи, когото Бог възкреси, не видя тление.+
38 Затова, братя, знайте, че ви известяваме прощаване на греховете чрез него+
39 и че чрез него всеки, който вярва, е оправдан+ за всичко онова, за което не можехте да бъдете оправдани посредством закона на Моисей.+
40 Така че внимавайте да не ви постигне казаното в Пророците:
41 ‘Вижте вие, които се отнасяте с презрение, учудете се и изчезнете! Защото върша работа във вашите дни, работа, за която дори някой да ви разкаже подробно, изобщо няма да повярвате.’“+
42 Когато те излизаха, хората ги молеха да им говорят за тези неща и следващата събота.+
43 След като събранието в синагогата беше разпуснато, много юдеи и прозелити, които се покланяха на Бога, тръгнаха след Павел и Варнава,+ а те им говореха и ги подканяха+ да останат достойни за незаслужената милост на Бога.+
44 Следващата събота почти целият град се събра да чуе словото на Йехова.+
45 Когато видяха множествата, юдеите се изпълниха със завист+ и започнаха да хулят и да противоречат на онова, което Павел говореше.+
46 А Павел и Варнава отговориха смело: „Беше необходимо словото на Бога да бъде казано първо на вас.+ Тъй като вие го отхвърляте+ и не смятате, че сте достойни за вечен живот, ето, ние се обръщаме към народите.+
47 Всъщност Йехова ни е дал следната заповед: ‘Поставих те за светлина на народите,+ за да бъдеш спасение чак до краищата на земята.’“+
48 Когато чуха това, хората от народите се зарадваха и започнаха да прославят словото на Йехова,+ и всички, които имаха правилна нагласа за вечен живот, повярваха.+
49 И словото на Йехова се разпространяваше все повече по цялата област.+
50 Но юдеите+ подбудиха уважаваните жени, които се покланяха на Бога, и видните мъже в града и те надигнаха преследване+ против Павел и Варнава и ги изгониха от своята област.
51 А те изтърсиха праха от краката си като свидетелство против тях+ и отидоха в Икония.
52 И учениците продължаваха да се изпълват с радост+ и със свети дух.
