Деяния 19:1-41
19 Междувременно, докато Аполос+ беше в Коринт, Павел мина през вътрешността на земята и стигна до Ефес,+ където намери няколко ученици
2 и им каза: „Получихте ли свети дух,+ когато повярвахте?“ Те му отговориха: „Ние дори не сме чували, че има свети дух.“+
3 Той попита: „А с какво покръстване бяхте покръстени?“ Те казаха: „С покръстването на Йоан.“+
4 Павел каза: „Йоан покръстваше с покръстване в знак на разкаяние,+ като казваше на хората да вярват в онзи, който идва след него,+ тоест в Исус.“
5 Като чуха това, те се покръстиха в името на Господаря Исус.+
6 И когато Павел положи ръце+ върху тях, светият дух дойде върху тях и те започнаха да говорят на различни езици и да пророкуват.+
7 И общо бяха около дванайсет мъже.
8 В продължение на три месеца, влизайки в синагогата,+ той говореше смело, като изнасяше проповеди и използваше убедителни доводи за Божието царство.+
9 Но когато някои хора упорстваха и не вярваха,+ а говореха лошо за Пътя*+ пред множеството, той ги остави+ и отдели и учениците от тях,+ като всеки ден изнасяше проповеди в Тирановото училище.
10 Това продължи две години,+ така че всички жители на Азия+ — както юдеи, така и гърци — чуха словото на Господаря.
11 И Бог вършеше необикновени и могъщи дела чрез ръцете на Павел,+
12 така че дори даваха на болните хора кърпи и престилки от неговото тяло+ и болестите ги напускаха, а злите духове излизаха от тях.+
13 Но някои от странстващите юдеи, които изгонваха демони,+ също започнаха да произнасят името на Господаря Исус+ над онези, които бяха обсебени от зли духове, като казваха: „Заповядвам+ ви в името на Исус, за когото проповядва Павел!“
14 И ето, седемте синове на някой си Скева, юдейски главен свещеник, правеха това.
15 Но злият дух им отговори с думите: „Познавам Исус,+ познавам и Павел,+ но вие кои сте?“
16 Тогава мъжът, в когото беше злият дух, се нахвърли върху тях+ и като взе надмощие над всички, ги надви, така че те избягаха голи и ранени от тази къща.
17 За това научиха всички, които живееха в Ефес, и юдеи, и гърци. И страх+ обзе всички и името на Господаря Исус беше възвеличавано.+
18 И много от повярвалите идваха и открито признаваха+ делата си и разказваха за тях.
19 А доста от онези, които се занимаваха с магия,+ донесоха книгите си на едно място и ги изгориха пред всички. И като изчислиха стойността им, установиха, че струват петдесет хиляди сребърника.
20 Така, по могъщ начин словото на Йехова растеше и побеждаваше.+
21 А когато беше извършено всичко това, Павел реши*, че след като мине през Македония+ и Ахаия, ще отпътува за Йерусалим,+ и каза: „След като отида там, ще трябва да видя и Рим.“+
22 И изпрати в Македония двама от своите помощници, Тимотей+ и Ераст,+ но той самият остана още известно време в Азия.
23 Точно тогава се надигна голямо вълнение+ заради Пътя.+
24 Защото един човек на име Димитрий, който беше майстор на сребърни изделия и правеше сребърни храмчета на Артемида*, донасяйки голяма печалба на занаятчиите,+
25 събра тях и онези, които се занимаваха с това,+ и каза: „Мъже, вие знаете много добре, че нашето благополучие зависи от тази работа.+
26 Но виждате и чувате също, че не само в Ефес,+ но и в почти цяла Азия, този Павел убеди много хора да променят мисленето си, като каза, че направените от човешка ръка изображения+ не са богове.
27 Така че съществува опасност не само на нашия занаят да му излезе лошо име, но и храмът на великата богиня Артемида+ да не бъде смятан за нищо и да бъде сложен край на нейното величие, пред което се прекланят цяла Азия и светът*.“
28 Като чуха това и се изпълниха с гняв, мъжете започнаха да викат: „Велика е ефеската Артемида!“
29 И в целия град настана смут и всички се втурнаха като един в театъра, довеждайки насила със себе си македонците Гай и Аристарх,+ които пътуваха заедно с Павел.
30 А Павел искаше да влезе при хората, но учениците не му позволиха.
31 И понеже бяха настроени приятелски към него, дори и някои от организаторите на празненствата и игрите изпратиха хора при него и го молеха да не се излага на опасност в театъра.
32 А там едни викаха едно, други друго,+ понеже сред насъбралите се цареше суматоха и повечето от тях изобщо не знаеха защо се бяха събрали.
33 И изведоха от тълпата Александър, когото юдеите избутаха по–напред. И Александър направи знак с ръка, като искаше да се защити пред народа.
34 Но като разбраха, че е юдей, те завикаха в един глас и продължиха да викат около два часа: „Велика+ е ефеската Артемида!“
35 Когато накрая усмири+ тълпата, градският писар каза: „Ефесяни, кой измежду хората не знае, че градът на ефесяните е пазител на храма на великата Артемида и на изображението, което падна от небето?
36 И понеже това е неоспоримо, на вас подобава да запазите спокойствие и да не постъпвате прибързано.+
37 Защото вие доведохте тези мъже, които нито са обирали храмове, нито са хулили нашата богиня.
38 Затова ако Димитрий+ и занаятчиите с него имат причина да се оплакват от някого, тогава има дни за съд,+ има и проконсули*,+ нека бъдат повдигнати обвинения и от двете страни.
39 Но ако искате нещо повече, то трябва да бъде решено на законно свикано събрание.
40 Защото заради станалото днес наистина съществува опасност да бъдем обвинени в бунтовничество, тъй като няма никаква причина, която да ни позволи да оправдаем това безредие.“
41 И като каза това,+ той разпусна събралите се.+
