Деяния 20:1-38
20 И след като недоволството стихна, Павел изпрати да повикат учениците, после ги насърчи, сбогува се+ с тях и тръгна на път за Македония.+
2 След като мина през тези места и с много думи+ насърчи учениците там, той стигна в Гърция.
3 Там остана три месеца и точно когато щеше да отплава за Сирия, юдеите скроиха заговор+ против него, затова той реши да се върне през Македония.
4 Придружаваха го Сопатер,+ синът на Пир от Берия, Аристарх+ и Секунд, които бяха солунци, Гай от Дервия, Тимотей,+ а също и Тихик+ и Трофим+ от Азия.
5 Те продължиха нататък и ни чакаха в Троада,+
6 а ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните питки+ и за пет дни стигнахме при тях в Троада,+ където останахме седем дни.
7 През първия ден+ на седмицата, когато се бяхме събрали край трапезата, Павел започна да говори пред всички, понеже на следващия ден тръгваше на път. И той продължи да говори до полунощ.
8 И в горната стая,+ където бяхме събрани, имаше много светилници.
9 Докато Павел говореше, един младеж на име Евтих, който седеше на прозореца, заспа дълбоко и унесен в сън, падна от третия етаж и го вдигнаха мъртъв.
10 Но Павел слезе долу, наведе се над него,+ прегърна го и каза: „Недейте да го оплаквате, защото животът* му е в него!“+
11 Тогава се качи горе, разчупи хляба и след като яде, разговаряше доста време, до разсъмване, и после си тръгна.
12 А момчето отведоха живо и утехата им беше голяма.
13 А ние отидохме при кораба и отплавахме за Асос, където възнамерявахме да качим Павел, който, след като даде тези указания, смяташе да върви пеша.
14 И като ни настигна в Асос, го качихме на кораба и отидохме в Митилин,
15 като отплавахме оттам на следващия ден, стигнахме недалече от Хиос, а на другия ден спряхме на Самос и на следващия ден пристигнахме в Милет.
16 Понеже Павел беше решил да подмине Ефес,+ за да не остава повече в Азия, тъй като бързаше, ако е възможно, да стигне до Йерусалим+ в деня на Петдесетница.
17 Но от Милет той изпрати съобщение до Ефес, с което извика старейшините+ на сбора.
18 Когато дойдоха при него, той им каза: „Знаете добре, че от първия ден, в който стъпих в Азия,+ бях с вас през цялото време+
19 и служех като роб+ на Господаря с пълно смирение,+ със сълзи и изпитания, които ме сполетяха поради заговорите+ на юдеите,
20 при което не се въздържах да ви говоря за носещите полза неща и да ви поучавам+ пред всички и от къща на къща.+
21 Но дадох пълно свидетелство+ и на юдеи, и на гърци за разкаянието+ пред Бога и за вярата в нашия Господар Исус.
22 И ето, принуден от духа,+ отивам в Йерусалим, макар че не знам какво ще ми се случи там,
23 освен че от град на град светият дух+ многократно ми дава свидетелство, като казва, че ме очакват окови и премеждия.+
24 Аз обаче не гледам на живота* си като на нещо важно за мене,+ стига ми само да завърша пътя, по който съм поел,+ и службата,+ която получих+ от Господаря Исус — да дам пълно свидетелство относно добрата новина за Божията незаслужена милост.+
25 И ето, знам, че всички вие, сред които проповядвах за царството, няма да видите повече лицето ми.
26 Затова днес ви призовавам да свидетелствате, че съм чист от кръвта+ на всички хора,
27 защото не престанах да ви говоря за Божието намерение.+
28 Внимавайте+ за себе си+ и за цялото стадо,+ сред което светият дух ви е назначил като надзорници,+ да пасете сбора на Бога,+ който той откупи с кръвта+ на своя Син.
29 Знам, че след като си отида, сред вас ще навлязат жестоки вълци,+ които няма да се отнасят нежно към стадото,
30 и измежду самите вас ще се появят мъже, които ще говорят изопачени неща,+ за да увлекат учениците след себе си.+
31 Затова стойте будни и помнете, че три години,+ денем и нощем, не престанах да наставлявам+ всеки един от вас със сълзи.
32 А сега ви поверявам на Бога+ и на словото за неговата незаслужена милост, което може да ви укрепи+ и да ви даде наследството сред всички осветени.+
33 Не пожелах среброто, златото или дрехата на никой човек.+
34 Сами знаете, че тези ръце се погрижиха както за моите нужди,+ така и за нуждите на хората с мене.
35 Във всичко ви показах, че трудейки се така,+ трябва да помагате на слабите+ и да помните думите, казани от Господаря Исус: ‘Повече щастие има в даването,+ отколкото в получаването.’“
36 И след тези думи той коленичи+ заедно с всички тях и каза молитва.
37 И всички плакаха много, като прегръщаха+ Павел и го целуваха+ нежно,
38 защото особено силно ги натъжиха неговите думи, че няма да видят повече лицето му.+ И го изпратиха+ до кораба.
