Деяния 21:1-40
21 Като едва се разделихме с тях и излязохме в морето, плавахме направо и стигнахме до Кос, а на следващия ден до Родос и оттам до Патара.
2 И като намерихме кораб, който отиваше до Финикия, се качихме на него и отплавахме.
3 Видяхме Кипър,+ подминахме го отляво и продължихме за Сирия,+ спряхме в Тир, защото корабът трябваше да бъде разтоварен.+
4 Потърсихме учениците и останахме там седем дни. Но чрез духа+ те многократно казаха на Павел да не стъпва в Йерусалим.
5 Като свършиха тези дни, излязохме и тръгнахме на път. Но всички те, заедно с жените и децата, ни изпратиха чак извън града. И като коленичихме+ на брега, се помолихме
6 и се сбогувахме+ с тях, после се качихме на кораба, а те се върнаха по домовете си.
7 И тръгнахме с кораб от Тир, пристигнахме в Птолемаида, поздравихме братята и останахме един ден при тях.
8 На следващия ден тръгнахме и стигнахме в Кесария,+ и влязохме в къщата на Филип, проповедникът на добрата новина*, който беше от онези седем мъже,+ и останахме при него.
9 Той имаше четири дъщери, девици, които пророкуваха.+
10 А докато бяхме там, и то немалко дни, от Юдея пристигна един пророк на име Агав.+
11 Той дойде при нас, взе пояса на Павел, върза краката и ръцете си и каза: „Ето какво казва светият дух: ‘Мъжът, на когото принадлежи този пояс, ще бъде вързан+ така от юдеите в Йерусалим и ще бъде предаден+ в ръцете на хората от народите.’“
12 Като чухме това, и ние, и местните хора започнахме да го молим да не отива+ в Йерусалим.
13 Тогава Павел отговори: „Какво правите? Защо плачете+ и съкрушавате сърцето ми?+ Бъдете сигурни, че съм готов не само да бъда вързан, но и да умра+ в Йерусалим за името на Господаря Исус.“
14 Понеже той не се оставяше да бъде разубеден, ние престанахме да възразяваме, като казахме: „Нека бъде волята+ на Йехова!“
15 И след тези дни се приготвихме за път и тръгнахме към Йерусалим.+
16 А някои от учениците от Кесария+ дойдоха с нас, за да ни заведат в дома на един от първите ученици, Мнасон от Кипър, където трябваше да отседнем.
17 Като стигнахме в Йерусалим,+ братята ни приеха с радост.+
18 А на следващия ден заедно с Павел отидохме при Яков,+ където се бяха събрали всички старейшини.
19 И той ги поздрави и им разказа подробно+ за всичко, което Бог чрез неговата служба извърши сред народите.+
20 Като чуха това, те прославиха Бога и казаха на Павел: „Брате, ти виждаш колко хиляди вярващи има сред юдеите и всички те са пламенни поддръжници на Закона.+
21 Но чуха да се говори за тебе, че учиш всичките юдеи, живеещи сред народите, да отстъпят от Моисей,+ като им казваш да не обрязват+ децата си и да не следват уважаваните обичаи.
22 Тогава какво да се прави? Понеже те така или иначе ще чуят, че си пристигнал.
23 Затова направи каквото ти казваме: тук има четирима души, които са дали обет.+
24 Вземи ги със себе си и заедно с тях извърши обредното очистване, като се погрижиш за техните разноски,+ за да могат да обръснат главите си.+ Така всички ще разберат, че слуховете, които са чули за тебе, не са верни, но че постъпваш както трябва и че самият ти спазваш Закона.+
25 Що се отнася до вярващите от другите народи, ние изпратихме решението, което взехме: да се пазят от жертвани на идоли неща,+ от кръв,+ от месо на удушено животно+ и от блудство.“+
26 Тогава, на следващия ден Павел взе мъжете и заедно с тях извърши обредното очистване,+ и влезе в храма, за да съобщи за изтичането на дните+ за очистването, след които щеше да бъде принесен приносът+ за всеки един от тях.+
27 И към края на седемте+ дни, като го видяха в храма, юдеите от Азия предизвикаха суматоха сред множеството+ и го хванаха,
28 като викаха: „Израилтяни, помогнете! Това е човекът, който учи всекиго и навсякъде срещу народа,+ срещу Закона и срещу това място, и на всичкото отгоре доведе гърци в храма и оскверни това свято място!“+
29 Защото преди това бяха видели в града ефесянина Трофим+ с него и си мислеха, че Павел го е довел в храма.
30 И целият град беше обхванат от смут+ и хората се насъбраха, и като хванаха Павел, го извлякоха извън храма.+ И вратите веднага бяха затворени.
31 И докато се опитваха да го убият, до хилядника на отряда стигна сведение, че целият Йерусалим е обхванат от размирици.+
32 И той веднага взе войници и стотници и тичешком слезе при насъбралите се.+ Като видяха хилядника+ и войниците, те престанаха да бият Павел.
33 Тогава хилядникът се приближи и като го хвана, заповяда да го оковат с две вериги,+ после попита кой е той и какво е направил.
34 А в множеството някои хора викаха едно, други друго.+ И като не можа да разбере нищо поради шумотевицата, той нареди да го заведат в казармата.+
35 Но когато Павел стъпи на стълбите, се стигна дотам, че поради яростта на тълпата войниците трябваше да го носят,
36 понеже множеството вървеше след тях и викаше: „Смърт за него!“+
37 И преди да го вкарат в казармата, Павел каза на хилядника: „Позволено ли е да ти кажа нещо?“ Той попита: „Как така говориш гръцки?
38 Не си ли онзи египтянин, който преди известно време повдигна бунт+ и поведе четири хиляди убийци в пустинята?“
39 Тогава Павел отговори: „Всъщност аз съм юдей+ от Тарс+ в Киликия, гражданин на известен град. Затова те моля, позволи ми да говоря на хората!“
40 След като той му разреши, Павел, изправен на стълбите, даде знак с ръка+ и сред хората настъпи пълна тишина, тогава той се обърна към тях на еврейски+ и каза:
Бележки под линия
^ Или: „мисионерът“.
