Деяния 22:1-30
22 „Мъже, братя+ и бащи, чуйте сега какво ще ви кажа в своя защита!“+
2 А когато чуха, че той се обръща към тях на еврейски език,+ сред тях настъпи още по–голяма тишина и той каза:
3 „Аз съм юдей,+ роден в Тарс, който се намира в Киликия,+ но получих образование в този град, в краката на Гамалиил,+ бях обучен да спазвам строго+ Закона на предците ни и бях изпълнен с пламенност+ за Бога, също като всички вас днес.
4 И преследвах до смърт последователите на този Път*,+ като връзвах и предавах на затвор+ и мъже, и жени,
5 за което са ми свидетели както първосвещеникът, така и целият съвет на старейшините.+ От тях получих и писма+ до братята в Дамаск и тръгнах, за да доведа под стража онези, които бяха там, за да бъдат наказани в Йерусалим.
6 Но като пътувах и вече наближавах Дамаск, около обяд, навсякъде край мене изведнъж заблестя силна светлина от небето+
7 и аз паднах на земята и чух глас, който ми каза: ‘Савле, Савле, защо ме преследваш?’+
8 Аз отговорих: ‘Кой си ти, Господарю?’ А той ми каза: ‘Аз съм Исус Назарянина, когото ти преследваш.’+
9 И макар че мъжете, които вървяха с мене,+ видяха светлината, не чуха* гласа на онзи, който ми говореше.+
10 Тогава аз попитах: ‘Какво да правя,+ Господарю?’ Господарят ми отговори: ‘Стани, влез в Дамаск и там ще ти бъде казано всичко, което е отредено да направиш!’+
11 Но понеже поради блясъка на светлината не можех да виждам, стигнах в Дамаск, воден за ръка от онези, които бяха с мене.+
12 И Анания, който почиташе Бога в съгласие със Закона и имаше добро име+ сред всички юдеи там,
13 дойде при мене и като застана до мене, ми каза: ‘Савле, брате, прогледни!’+ И аз веднага погледнах към него.
14 Той каза: ‘Богът на прадедите ни+ те избра,+ за да узнаеш неговата воля, да видиш+ праведния+ и да чуеш гласа, излизащ от устата му,+
15 защото ще бъдеш свидетел за него пред всички хора относно това, което си видял и чул.+
16 И сега защо се бавиш? Стани, покръсти се+ и отмий+ греховете си, като призовеш неговото име!’+
17 Но когато се върнах в Йерусалим+ и се молех в храма, изпаднах в унес*+
18 и видях как той се обръща към мене: ‘Не се бави и бързо излез от Йерусалим, защото те няма да са съгласни+ с твоето свидетелство относно мене!’
19 И аз казах: ‘Господарю, те добре знаят, че хвърлях в затвора+ и биех по синагогите онези, които вярват в тебе,+
20 и когато се проливаше кръвта на твоя свидетел Стефан,+ аз също бях там, одобрявах+ това и пазех горните дрехи на онези, които го убиваха.’
21 И въпреки това той ми каза: ‘Върви, защото ще те изпратя при далечни народи!’“+
22 А те го слушаха до тези думи и после завикаха: „Този трябва да бъде премахнат от земята, той не заслужава да живее!“+
23 И понеже те викаха, развяваха горните си дрехи и хвърляха прах във въздуха,+
24 хилядникът заповяда да го вкарат в казармата и нареди да го подложат на разпит с бичуване, за да разбере точно защо викат+ така против него.
25 Но щом го разтегнаха, за да го бият с камшик, Павел каза на стотника, който беше там: „Нима ви е позволено да бичувате човек, който е римлянин+ и не е осъден?“
26 Като чу това, стотникът отиде при хилядника и му съобщи: „Какво смяташ да направиш? Та този човек е римлянин!“
27 Тогава хилядникът се приближи и го попита: „Кажи ми, ти римлянин ли си?“+ Той отговори: „Да.“
28 Хилядникът отвърна: „Аз купих това гражданство за много пари.“ Павел каза: „Но аз съм се родил+ с него.“
29 Затова мъжете, които щяха да го разпитват с мъчения, се отдръпнаха веднага от него и като разбра, че е римлянин, а той го е вързал, хилядникът се уплаши.+
30 И на следващия ден, понеже искаше да знае със сигурност защо го обвиняват юдеите, той го развърза и нареди на главните свещеници и на целия Синедрион* да се съберат. И като доведе Павел, го изправи пред тях.+
