Деяния 27:1-44
27 И когато беше решено да отплаваме за Италия,+ те предадоха Павел и някои други затворници на един стотник на име Юлий, който беше от Августовия отряд.
2 Като се качихме на един кораб от Адрамит, който щеше да пътува за различни места по крайбрежието на Азия, отплавахме и заедно с нас беше Аристарх,+ един македонец от Солун.
3 На следващия ден спряхме в Сидон и Юлий прояви човеколюбие+ към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се погрижат за него.+
4 И като тръгнахме по море оттам, плавахме на завет покрай Кипър, защото ветровете бяха насрещни.
5 И плавахме през открито море покрай Киликия и Памфилия и влязохме в пристанището на Мира в Ликия.
6 Но там стотникът намери кораб от Александрия,+ който пътуваше за Италия, и ни качи на него.
7 И след като плавахме бавно доста дни и стигнахме с трудности до Книд, защото вятърът ни пречеше да напредваме, плавахме на завет покрай Крит близо до Салмоне
8 и като се движехме трудно покрай брега, стигнахме до едно място, наречено Добри пристанища, недалече от което беше град Ласея.
9 Понеже беше минало много време и вече беше опасно да се плава, защото дори постът, свързан с Деня на изкуплението,*+ беше минал, Павел ги посъветва
10 с думите: „Мъже, виждам, че плаването ще донесе щети и голяма загуба не само за товара и за кораба, но и за нашите души*.“+
11 Но стотникът послуша капитана и собственика на кораба, а не казаното от Павел.
12 И понеже пристанището не беше удобно за зимуване, повечето препоръчаха да отплават оттам, за да видят дали няма да могат някак си да стигнат до критското пристанище Феникс, което гледа на североизток и на югоизток, и там да презимуват.
13 И когато подухна южен вятър, те си помислиха, че намерението им почти се е осъществило, и вдигнаха котва и заплаваха покрай брега на Крит.
14 Но не след дълго връхлетя бурен вятър,+ наречен евракилон*.
15 И понеже корабът изцяло беше в плен на вятъра и не можеше да устои срещу него, се оставихме да бъдем носени от него.
16 И макар че се движехме на завет покрай малкия остров Клавда, едва успяхме да хванем малката лодка,+ която беше на кърмата.
17 И след като я вдигнаха на палубата, използваха помощни средства, за да опашат кораба отдолу, и понеже се бояха да не заседнат в Сиртис*, спуснаха всички плавателни съоръжения и се оставиха да бъдат носени от вятъра.
18 Но понеже бяхме подхвърляни силно от бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара,+
19 а на третия ден със собствените си ръце изхвърлиха корабните принадлежности.
20 И понеже дни наред не се появяваха нито слънцето, нито звездите, а над нас бушуваше силна буря,+ накрая започна да изчезва всяка надежда, че ще се спасим.
21 И тъй като хората не бяха яли вече дълго време, Павел застана сред тях+ и каза: „Мъже, няма съмнение, че трябваше да ме послушате и да не отплавате от Крит и тогава нямаше да понесете тези щети и загуби.+
22 Въпреки това сега ви призовавам да не падате духом, защото нито една душа* от вас няма да се изгуби, само корабът.
23 Защото тази нощ до мене застана ангел+ на Бога, на когото принадлежа и на когото принасям свята служба,+
24 и каза: ‘Не се страхувай, Павле! Ти трябва да застанеш пред императора.+ И ето, Бог ти подарява всички, които пътуват с тебе.’
25 Затова не падайте духом, мъже, защото вярвам на Бога,+ че ще стане точно както ми беше казано.
26 Но трябва да бъдем изхвърлени на брега на един остров.“+
27 Когато настъпи четиринайсетата нощ и ние бяхме подхвърляни насам–натам по Адриа*, в полунощ моряците започнаха да мислят, че приближаваме някаква суша.
28 И като измериха дълбочината, установиха, че е двайсет разтега*. После продължиха малко по–нататък, отново измериха дълбочината и установиха, че е петнайсет разтега*.
29 И понеже се страхуваха, че може да бъдем запратени някъде върху скалите, те пуснаха четири котви от кърмата и зачакаха да се съмне.
30 Но когато моряците се опитаха да избягат от кораба и смъкнаха малката лодка в морето, под предлог че възнамеряват да пуснат котви от носа,
31 Павел каза на стотника и на войниците: „Ако тези мъже не останат на кораба, няма да можете да се спасите.“+
32 Тогава войниците срязаха въжетата на лодката+ и я оставиха да падне.
33 А на разсъмване Павел започна да подканя всички да хапнат нещо, като казваше: „Вече е четиринайсетият ден, откакто сте в очакване и без храна, като не сте яли нищо.
34 Затова ви моля да хапнете малко, защото ще е за ваше добро. Понеже нито един косъм+ няма да падне от главите ви.“
35 След тези думи той взе хляб, благодари+ на Бога пред всички тях, разчупи го и започна да яде.
36 И всички те се ободриха и също започнаха да ядат.
37 А на кораба бяхме общо двеста седемдесет и шест души.
38 Когато се нахраниха, те облекчиха товара+ на кораба, като изхвърлиха житото в морето.
39 Накрая, като се съмна, те не можеха да познаят тази земя, но понеже виждаха един залив с пясъчен бряг, решиха, ако е възможно, да се врежат с кораба в брега.+
40 И като отрязаха котвите, ги оставиха да паднат в морето, като същевременно отвързаха въжетата на кормилните гребла. И след като вдигнаха предното платно срещу вятъра, се насочиха към брега.
41 Като се натъкнаха на пясъчна коса, те оставиха кораба да заседне и носът се заби и остана неподвижен, но кърмата започна да се чупи на парчета.+
42 Тогава войниците решиха да убият затворниците, та да не може никой да избяга с плуване.
43 Но стотникът искаше да спаси Павел и им попречи да осъществят намерението си. И нареди на онези, които могат да плуват, да се хвърлят в морето и да стигнат първи до брега,
44 а останалите да плуват върху дъски или върху различни неща от кораба. И така всички благополучно се добраха до сушата.+
Бележки под линия
^ Или: „есенният пост“.
^ Или: „нашия живот“.
^ Силен североизточен вятър.
^ Два големи плитки залива с пясъчни наноси, променящи мястото си, по крайбрежието на Либия (Северна Африка).
^ Или: „живот“.
^ По онова време морето Адриа е обхващало днешното Адриатическо море, Йонийско море и тази част от Средиземно море, която се простира между Сицилия и Крит.
^ Около 36 м.
^ Около 27 м.
