Деяния 28:1-31
28 Когато вече бяхме на сигурно място, научихме, че островът се казва Малта.+
2 И жителите на острова, които говореха чужд език,* проявиха необикновено човеколюбие+ спрямо нас, като запалиха огън и оказаха гостоприемство на всички нас, понеже валеше дъжд и беше студено.+
3 Но когато Павел събра наръч съчки и го сложи върху огъня, поради горещината излезе една усойница и се уви здраво около ръката му.
4 Когато жителите на острова* видяха как отровната твар виси от ръката му, си казаха един на друг: „Несъмнено този човек е убиец и макар че се спаси от морето, справедливото възмездие не му позволи да живее.“
5 Той обаче отърси отровната твар в огъня и изобщо не пострада.+
6 А те очакваха, че той ще се подуе или внезапно ще падне мъртъв. След като чакаха доста време и видяха, че не му стана нищо, промениха мнението си и започнаха да казват, че той е бог.+
7 И недалече от това място се намираха земите на най–видния човек на острова, който се казваше Поплий. Той ни прие сърдечно и дружелюбно ни оказваше гостоприемство три дни.
8 Но по това време бащата на Поплий лежеше болен от треска и дизентерия. Павел влезе при него, каза молитва, положи ръце+ върху него и го излекува.+
9 След този случай и другите от острова, които бяха болни, идваха при него и биваха излекувани.+
10 И също ни оказаха почит и ни дадоха много подаръци, а когато тръгвахме на път, ни натовариха с всичко, което ни беше необходимо.
11 Три месеца по–късно отплавахме с един кораб от Александрия,+ който беше презимувал на острова и на носа си имаше изображението „Синовете на Зевс“*.
12 И като влязохме в пристанището на Сиракуза, останахме на това място три дни,
13 а оттам заобиколихме и стигнахме в Ригия. Един ден след това излезе южен вятър и на втория ден стигнахме до Потиоли.
14 Там намерихме братя, които ни молеха да останем при тях седем дни. Така наближихме Рим.
15 Оттам братята, които чуха вестта за нас, дойдоха да ни посрещнат чак до Апиевия пазарен площад и до Трите кръчми, и като ги видя, Павел благодари на Бога и се ободри.+
16 И когато накрая влязохме в Рим, на Павел му беше разрешено+ да живее отделно, с войника, който го пазеше.
17 Три дни по–късно той повика видните юдеи. Когато се събраха, той им каза: „Мъже, братя, не съм направил нищо против народа или обичаите на прадедите ни,+ но въпреки това ме затвориха в Йерусалим и ме предадоха в ръцете на римляните.+
18 И след като ме разпитаха,+ те искаха да ме освободят,+ защото не бях направил нищо, заслужаващо смърт.+
19 Но понеже юдеите говореха против това, бях принуден да се обърна към императора,+ но не защото исках да обвинявам в нещо своя народ.
20 Именно затова помолих да ви видя и да говоря с вас, понеже заради надеждата+ на Израил съм окован с тези вериги.“+
21 Те му казаха: „Не сме получавали писма от Юдея относно тебе, нито някой от братята, които дойдоха, ни е съобщавал или казвал нещо лошо за тебе.
22 Но смятаме, че е редно да чуем от тебе какво мислиш, защото наистина ни е известно, че навсякъде говорят против+ тази секта.“+
23 Те му определиха ден и тогава още повече от тях дойдоха при него в дома му. И от сутринта до вечерта той им обясняваше, като даваше пълно свидетелство за Божието царство+ и привеждаше убедителни доводи относно Исус, както от закона на Моисей,+ така и от Пророците.+
24 И някои повярваха+ в казаното, а други не вярваха.+
25 И понеже между тях нямаше съгласие, те започнаха да се разотиват, докато Павел казваше следното:
„Добре говореше светият дух на вашите прадеди чрез пророк Исаия:
26 ‘Отиди при този народ и кажи: „Като слушате, ще чувате, но няма да разбирате. И като гледате, ще гледате, но няма да виждате.+
27 Защото сърцата на тези хора са станали невъзприемчиви и с ушите си те чуват, но не откликват, и затварят очите си, за да не виждат с очите си, и да не чуват с ушите си, и да не разберат със сърцето си, та да не се променят и да не ги излекувам.“’+
28 Затова знайте, че това средство, чрез което Бог донася спасение, е известявано на народите+ и те непременно ще послушат.“+
29 ——*
30 И той остана цели две години в къщата, която беше наел,+ и сърдечно приемаше всички, които идваха при него,
31 като им проповядваше за Божието царство и ги учеше на нещата, свързани с Господаря Исус Христос с пълна свобода на изказа+ и без никакви пречки.
