Деяния 8:1-40
8 А Савел одобряваше неговото убийство.+
В същия ден се надигна голямо преследване+ против сбора, който беше в Йерусалим, и всички освен апостолите се разпръснаха+ из цяла Юдея и Самария.
2 Но боящи се от Бога мъже погребаха Стефан+ и много плакаха+ за него.
3 Савел обаче се отнасяше жестоко към сбора. Като нападаше къща след къща и измъкваше навън мъже и жени, той ги предаваше в затвора.+
4 А разпръснатите ученици обикаляха и известяваха добрата новина за словото.+
5 Така Филип отиде в град Самария+ и там започна да проповядва за Христос.
6 И цялото множество насочваше вниманието си към казаното от Филип, като слушаше и гледаше знаменията, които той вършеше.
7 Защото имаше много хора, обсебени от нечисти духове,+ и тези духове викаха силно и излизаха. Освен това бяха излекувани много парализирани+ и куци хора.
8 Така че в този град настана голяма радост.+
9 А в града имаше един мъж на име Симон, който преди това се беше занимавал с магия+ и беше удивлявал населението на Самария, представяйки се за велик.+
10 И всички те, от най–малкия до най–големия, го слушаха, като казваха: „Този човек е Божията сила, която може да бъде наречена велика.“
11 И те го слушаха, защото той ги беше удивлявал доста време с магьосническите си умения.
12 Но когато повярваха на Филип, който известяваше добрата новина за Божието царство+ и за името на Исус Христос, започнаха да се покръстват и мъже, и жени.+
13 Симон също стана вярващ и след като беше покръстен, непрекъснато беше с Филип+ и се удивляваше, като виждаше знаменията и великите могъщи дела, които ставаха.
14 Когато апостолите в Йерусалим чуха, че Самария е приела словото на Бога,+ изпратиха там Петър и Йоан
15 и като отидоха, те поискаха в молитва самаряните да получат свети дух.+
16 Защото той още не беше слязъл върху нито един от тях, но бяха покръстени само в името на Господаря Исус.+
17 Тогава положиха ръце върху тях+ и те започнаха да получават свети дух.
18 И като видя, че духът беше даван, когато апостолите полагаха ръце, Симон им предложи пари,+
19 казвайки: „Дайте и на мене тази власт, та всеки, върху когото положа ръце, да получи свети дух!“
20 Но Петър му каза: „Нека среброто ти погине заедно с тебе, защото мислеше чрез пари да придобиеш Божия дар!+
21 Не можеш да имаш нито дял, нито участие в това, защото сърцето ти не е право в очите на Бога.+
22 Затова се разкай за своето зло и моли усърдно Йехова,+ ако е възможно, да ти бъде простено коварството на сърцето,
23 защото виждам, че си отровна жлъчка+ и си пълен с неправедност!“+
24 В отговор Симон каза: „Вие се помолете усърдно на Йехова за мене,+ та никое от нещата, които казахте, да не ме постигне.“
25 И след като дадоха пълно свидетелство и известиха словото на Йехова, те тръгнаха обратно към Йерусалим и проповядваха добрата новина в много самарянски села.+
26 А ангел+ на Йехова се обърна към Филип с думите: „Стани и отиди на юг по пътя, който слиза от Йерусалим към Газа!“ (Това е пустинен път.)
27 Тогава той стана и тръгна, и ето, там беше един етиопски+ евнух,+ висш служител на кандакията*, царицата на етиопците, който беше поставен над цялото ѝ съкровище. Той беше ходил в Йерусалим на поклонение,+
28 но се връщаше и седейки в колесницата си, четеше на глас пророк Исаия.+
29 Тогава духът каза+ на Филип: „Настигни тази колесница и остани при нея!“
30 Филип се приближи тичешком и го чу да чете на глас пророк Исаия, и го попита: „Разбираш ли онова, което четеш?“
31 Той каза: „Та как мога да разбера, ако не ме упъти някой?“ И настойчиво помоли Филип да се качи и да седне при него.
32 А откъсът от Писанието, който той четеше на глас, беше: „Като овца беше доведен за клане и като агне, което не издава глас пред стригача си, така и той не отваря устата си.+
33 По време на унижението си той беше лишен от правосъдие.+ Кой ще разкаже подробностите за неговия произход? Защото животът му ще бъде отнет от земята.“+
34 Като се обърна към Филип, евнухът попита: „Кажи ми, моля те, за кого говори тук пророкът? За себе си ли, или за някого другиго?“
35 А Филип отвори уста+ и започвайки с този откъс от Писанието,+ му извести добрата новина за Исус.
36 И като продължиха по пътя, стигнаха до един водоем и евнухът каза: „Виж, тук има вода, какво ми пречи да се покръстя?“+
37 ——*
38 Тогава нареди да спрат колесницата и двамата — и Филип, и евнухът — влязоха във водата и той го покръсти.
39 Когато излязоха от водата, духът на Йехова бързо отведе Филип оттам+ и евнухът радостно продължи пътя си, без да го види вече.
40 А Филип се озова в Азот и обходи цялата област, като известяваше+ добрата новина на всичките градове, докато стигна до Кесария.+
