Езекиил 24:1-27
24 И словото на Йехова ми беше разкрито отново в деветата година, в десетия месец, на десетия ден от месеца, с думите:
2 „Сине човешки, запиши си името на този ден, на днешния ден! В този ден вавилонският цар нападна Йерусалим.+
3 Разкажи притча за бунтовния дом+ и кажи за тях:‘Ето думите на Върховния господар Йехова: „Сложи котел, сложи го и налей вода в него!+
4 Сложи в него късове месо,+ всички най–хубави късове, бут и плешка! Напълни го с най–отбраните кости!
5 Вземи най–отбраната овца+ и под котела нареди в кръг дърва! Свари късовете ѝ и сготви костите ѝ в него!“’“+
6 „Затова Върховният господар Йехова казва: ‘Горко на града, пълен с кръвопролития,+ на ръждясалия котел, чиято ръжда не излиза! Вади къс по къс от него,+ без да се хвърля жребий за тях!+
7 Защото кръвта му е насред него.+ Той я проля на гола скала. Не я изля на земята, за да бъде покрита с пръст.+
8 За да събудя ярост за извършване на отмъщение,+ оставих кръвта му на голата скала, така че да не бъде покрита.’+
9 Затова Върховният господар Йехова казва: ‘Горко на града, пълен с кръвопролития!+ Аз ще наклада голям огън.+
10 Донеси много дърва! Запали огъня! Свари добре месото! Излей отварата, та костите да изгорят!
11 После го сложи празен на горящите въглени, за да се нагорещи! Нека медта му се нажежи и нечистотата му се разтопи в него!+ Нека ръждата му бъде погълната!+
12 Колко труд! Дори с големи усилия многото му ръжда не излиза.+ В огъня, заедно с ръждата му!’
13 ‘В нечистотата ти имаше разпуснато поведение.+ Затова трябваше да те очистя, но ти не се очисти от нечистотата си.+ Вече няма да се очистиш, докато яростта ми към тебе не утихне.+
14 Аз, Йехова, казах това.+ Така ще стане+ и така ще направя. Няма да подмина,+ няма да изпитам жал+ и няма да се смиля.+ Ще те съдят според твоите пътища и според твоите дела’+ — казва Върховният господар Йехова.“
15 И словото на Йехова ми беше разкрито отново с думите:
16 „Сине човешки, ето, с един удар ще ти отнема това, което е скъпоценно в очите ти,+ но не се удряй в гърдите от мъка, не плачи и не проливай сълзи!+
17 Въздишай безмълвно! Не жалей за мъртвите!+ Увий тюрбана си около главата си+ и обуй сандалите си!+ Не покривай устата си*+ и не яж хляба, даван от хората!“+
18 На сутринта казах това на народа, а вечерта жена ми умря. На следващата сутрин направих както ми беше заповядано.
19 И хората ме питаха: „Няма ли да ни кажеш какво означава за нас това, което правиш?“+
20 Тогава им казах: „Словото на Йехова ми беше разкрито с думите:
21 ‘Кажи на Израилевия дом: „Ето думите на Върховния господар Йехова: ‘Ще оскверня светилището си,+ голямата ви гордост,+ онова, което е скъпоценно в очите ви+ и за което жалее душата ви, и вашите синове и дъщери, които оставихте, ще загинат от меч.+
22 Тогава ще направите така, както направих аз. Няма да покривате устата си+ и няма да ядете хляба, даван от хората.+
23 Тюрбаните ви ще бъдат на главите ви и сандалите ви — на краката ви. Няма да се удряте в гърдите от мъка, нито ще плачете,+ а ще изгниете в прегрешенията си+ и ще стенете един пред друг.+
24 Езекиил стана знамение за вас.+ Ще направите всичко, което направи той. Когато стане това,+ ще знаете, че аз съм Върховният господар Йехова.’“’“+
25 „Сине човешки, в онзи ден, когато им отнема тяхната крепост, красотата, която им носи радост, онова, което е скъпоценно в очите им+ и за което жалее душата им, техните синове и дъщери,+
26 в същия ден при тебе ще дойде оцелелият, за да ти извести това.+
27 В този ден устата ти ще се отвори пред оцелелия+ и ще говориш, вече няма да бъдеш ням.+ И ще станеш знамение за тях.+ Тогава ще знаят, че аз съм Йехова.“+
Бележки под линия
^ Или: „мустаците си“, „горната си устна“.
