Еклисиаст 11:1-10

11  Пусни хляба+ си по водата+ и след много дни пак ще го намериш.+  Дай дял от онова, което имаш, на седмина, дори на осмина,+ защото не знаеш какво бедствие ще се случи на земята.+  Когато облаците се напълнят с вода, изсипват дъжд на земята.+ И ако някое дърво+ падне на юг или на север, остава там, където е паднало.  Който наблюдава вятъра, никога не сее и който гледа облаците, никога не жъне.+  Както не знаеш пътя на духа в костите на детето, което е в утробата на бременна жена,+ така не знаеш и делата на истинския Бог, който прави всички неща.+  Сей семето си сутрин и не давай почивка на ръката си до вечерта,+ защото не знаеш къде ще успее то,+ тук или там, или и двете ще бъдат еднакво добри.  Светлината е сладка и е приятно за очите да виждат слънцето.+  И ако човек живее много години, нека се радва през всички тях.+ Но нека си спомня и мрачните дни,+ които може да са многобройни. Всеки ден, който идва, е суета.+  Весели се,+ младежо, докато си млад, и нека твоето сърце те радва в дните на младостта ти, и ходи в пътищата на сърцето си и след онова, което виждат очите ти.+ Но знай, че истинският Бог ще те изправи на съд за всичко това.+ 10  Така че отстрани безпокойството от сърцето си и отдалечи бедата от тялото си,+ защото младостта и най–хубавите години от живота са суета.+

Бележки под линия