Еклисиаст 2:1-26
2 Казах в сърцето си:+ „Хайде, ще те изпитам с веселие+ и ще се радвам на всякакви блага!“+ Но ето, и това беше суета.
2 Казах за смеха: „Лудост е!“+ И за веселието:+ „Каква е ползата от него?“
3 Изследвах със сърцето си какво е глупостта, като веселях тялото си с вино,+ но и водех сърцето си с мъдрост,+ за да видя какво добро носи на човешките синове онова, което правят под небесата през всичките дни на живота си.+
4 Извърших велики дела.+ Построих си къщи,+ насадих си лозя,+
5 направих си градини и паркове+ и в тях засадих всякакви овощни дървета.
6 Направих си водоеми,+ от които да напоявам горите, за да растат дърветата.+
7 Придобих слуги и слугини,+ както и слуги, родени в дома ми.+ Имах много животни — едър и дребен рогат добитък, повече от всички, които бяха преди мене в Йерусалим.+
8 Събрах сребро и злато за себе си+ и богатство, каквото имат царете и областите.+ Доведох си певци и певици,+ и жена, дори много жени+ — голямата наслада+ на човешките синове.
9 Станах по–велик и придобих повече от всички, които бяха преди мене в Йерусалим.+ А мъдростта ми си остана в мене.+
10 Каквото и да поискаха очите ми, не им го отказах.+ Не лиших и сърцето си от никакво веселие, защото сърцето ми се радваше на всичкия ми труд,+ и това беше наградата ми за всичкия ми труд.+
11 А когато се обърнах към всичките си дела, които извършиха ръцете ми, и към цялата усилна работа, с която се трудих,+ видях, че всичко беше суета и гонене на вятъра+ и нямаше никаква полза под слънцето.+
12 Обърнах се да видя мъдростта,+ лудостта и глупостта.+ Защото какво може да направи обикновеният човек, който ще дойде след царя? Само онова, което вече е направено.
13 И видях, че мъдростта е по–добра от глупостта,+ както светлината е по–добра от тъмнината.+
14 Мъдрият вижда ясно,+ а безразсъдният ходи в пълен мрак.+ Но разбрах и това, че всички ги постига един край.+
15 И казах в сърцето си:+ „И мене ще ме постигне същият край, който постига и безразсъдния.“+ Тогава защо съм бил мъдър, дори много мъдър?+ И казах в сърцето си: „И това е суета.“
16 Мъдрия няма да го помнят много повече, отколкото помнят безразсъдния.+ В идните дни всеки ще бъде забравен. И как ще умре мъдрият? Така както и безразсъдният.+
17 Намразих живота,+ защото ми се стори мъчно онова, което се прави под слънцето,+ понеже всичко е суета и гонене на вятъра.+
18 Намразих всичко, за което се трудих и работих усилно под слънцето+ и което ще оставя на човека, идващ след мене.+
19 Кой знае дали той ще бъде мъдър, или глупав?+ При все това той ще се разпорежда с всичко, за което се трудих и работих усилно и в което вложих мъдрост под слънцето.+ И това е суета.
20 И започнах да се отчайвам в сърцето си+ поради всичко онова, за което се трудих и работих усилно под слънцето.
21 Защото един се труди с мъдрост, познание и умение,+ но всичко придобито ще остави на друг човек, който не се е трудил за него.+ И това е суета и голямо зло.+
22 Защото какво получава човек за всичкия си труд и за усилията на сърцето си, с които се труди под слънцето?+
23 Понеже през всичките му дни работата му носи мъка и страдание+ и сърцето му не намира покой нощем.+ И това е суета.
24 Няма по–добро за човека, освен да яде и да пие и душата му да се радва на добрите плодове от неговия труд.+ Виждам, че и това идва от ръката на истинския Бог.+
25 Защото кой яде+ и кой пие по–добре от мене?+
26 На човека, когото смята за добър,+ Бог дава мъдрост, познание и веселие,+ а на грешника дава работата да събира и да трупа само за да даде на онзи, когото истинският Бог смята за добър.+ И това е суета и гонене на вятъра.+
