Еклисиаст 3:1-22
3 За всяко нещо си има време,+ има време за всяко дело под небесата:
2 време за раждане+ и време за умиране,+ време за засаждане и време за изкореняване на засаденото,+
3 време за убиване+ и време за лекуване,+ време за събаряне и време за строене,+
4 време за плачене+ и време за смеене,+ време за жалеене+ и време за танцуване,+
5 време за разхвърляне на камъни+ и време за събиране на камъни,+ време за прегръщане+ и време за въздържане от прегръщане,+
6 време за търсене+ и време за примиряване със загубата, време за пазене и време за изхвърляне,+
7 време за раздиране+ и време за зашиване,+ време за мълчание+ и време за говорене,+
8 време за обичане и време за мразене,+ време за война+ и време за мир.+
9 Каква полза има работникът от труда си?+
10 Наблюдавах работата, която Бог е дал на човешките синове да вършат.+
11 Той е направил всяко нещо хубаво на времето му.+ Вложил е и вечността в сърцето на хората,+ за да не могат да разберат напълно* делата, които е извършил истинският Бог.+
12 Разбрах, че няма нищо по–добро за тях, освен да се веселят и да правят добро през живота си,+
13 и всеки човек да яде, да пие и да се радва на добрите плодове от труда си.+ Това е дар от Бога.+
14 Разбрах, че всичко, което прави истинският Бог, ще трае до безпределни времена.+ Нищо не може да се прибави към него и нищо не може да се отнеме,+ а истинският Бог прави+ това, за да се боят хората от него.+
15 Каквото съществува, вече е било и каквото ще бъде, вече е съществувало,+ и истинският Бог+ търси доброто на онези, които са преследвани.+
16 Видях още под слънцето, че на мястото на справедливостта има зло и на мястото на праведността има неправедност.+
17 Казах в сърцето си:+ „Истинският Бог ще съди и праведния, и неправедния,+ защото при него има време за всяка работа и за всяко дело.“+
18 И казах в сърцето си, че истинският Бог изпитва човешките синове, за да видят, че са като животните.+
19 Какъвто е краят на човешките синове, такъв е и краят на животните — всички ги постига същият край.+ Както умират едните, така умират и другите.+ И всички имат същия дух*,+ така че човекът не превъзхожда с нищо животното, понеже всичко е суета.
20 Всички отиват на едно място.+ Всички са произлезли от пръстта+ и всички се връщат в пръстта.+
21 Кой знае дали духът на човешките синове се възнася нагоре, а духът на животните слиза надолу към земята?+
22 И видях, че няма нищо по–добро за човека, освен да се радва на делата си,+ защото това е наградата му. Понеже кой ще го върне, за да види той какво ще бъде след него?+
