Еклисиаст 6:1-12
6 Видях едно зло под слънцето, което се случва често сред хората:
2 има човек, на когото истинският Бог дава богатство, имот и слава+ и чиято душа не е лишена от нищо, за което той копнее,+ но истинският Бог не му дава да яде от това,+ а го яде някой чужденец.+ Това е суета и тежка болест.
3 Дори човек да има сто деца,+ да живее много години и дните на живота му да са многобройни,+ ако душата му не се насити на блага+ и за него няма гроб,+ тогава ще кажа, че мъртвороденото е по–добре от него.+
4 То се е родило напразно, отива в тъмнина и името му е покрито с тъмнина.+
5 Нито е видяло слънцето, нито го е познало.+ Но то има повече покой от другия.+
6 Даже ако такъв човек живее два пъти по хиляда години, но не види добро+ — нима всички не отиват на едно място?+
7 Всичкият труд на човека е за устата му,+ но душата му не се насища.
8 Какво предимство има мъдрият пред безразсъдния?+ Каква полза има угнетеният от това, че знае как да постъпва сред живите?
9 По–добре да гледаш с очите си, отколкото да се увличаш по желанията на душата си.+ И това е суета и гонене на вятъра.+
10 Каквото съществува, вече е наречено с името си, и се знае какво представлява човекът.+ Той не може да се съди с по–силния от него.+
11 Тъй като има много неща, които увеличават суетата,+ каква полза има човекът от това?
12 Защото кой знае на какво добро може да се радва човек през живота си,+ през всичките дни на суетния си живот, които преминават като сянка?+ И кой ще каже на човека какво ще стане след него под слънцето?+
