Изход 14:1-31

14  Йехова каза на Моисей:  „Кажи на синовете на Израил да се върнат и да разпънат шатрите си пред Пи–хахирот, между Мигдол и морето, срещу Ваал–сефон.+ Разпънете шатрите си срещу него, край морето.  Тогава фараонът ще каже за синовете на Израил: ‘Те се лутат в тази земя. Пустинята ги е затворила.’+  И аз ще позволя фараонът да прояви упорство в сърцето си+ и той ще тръгне да ги гони. И ще прославя себе си, като победя фараона и цялата му войска.+ Така египтяните ще знаят, че аз съм Йехова.“+ И синовете на Израил направиха точно така.  По–късно беше съобщено на царя на Египет, че народът е избягал. И веднага сърцето на фараона и сърцата на служителите му се насочиха против тях+ и те казаха: „Какво направихме? Защо пуснахме синовете на Израил, които бяха наши роби?“+  Затова фараонът приготви бойните си колесници и поведе своите хора със себе си.+  И той тръгна с шестстотин избрани колесници,+ както и с всички други колесници на Египет, заедно с воините на всяка една от тях.  Така Йехова позволи фараонът, царят на Египет, да прояви упорство в сърцето си+ и той тръгна да гони синовете на Израил, докато те излизаха от Египет победоносно*.+  И египтяните ги гонеха и всичките коне и бойни колесници на фараона, неговата конница+ и неговата войска ги настигнаха, когато те бяха разпънали шатрите си край морето, пред Пи–хахирот, който е срещу Ваал–сефон.+ 10  Когато фараонът вече беше близо до тях, синовете на Израил погледнаха, и ето, египтяните идваха след тях. Тогава синовете на Израил се уплашиха много и започнаха да викат към Йехова за помощ.+ 11  И те казаха на Моисей: „Нима нямаше гробове в Египет, та ни доведе да умрем тук, в пустинята?+ Какво направи ти? Защо ни изведе от Египет? 12  Нима не ти казахме в Египет ‘Остави ни да служим на египтяните’? Защото за нас е по–добре да служим на египтяните, отколкото да умрем в пустинята.“+ 13  А Моисей каза на народа: „Не се страхувайте!+ Стойте непоколебимо и вижте как Йехова ще ви спаси днес!+ Защото никога вече няма да видите египтяните, които виждате днес.+ 14  Самият Йехова ще воюва за вас,+ а вие ще стоите спокойно.“ 15  Тогава Йехова каза на Моисей: „Защо викаш към мене за помощ?+ Кажи на Израилевите синове да съберат шатрите си. 16  А ти вдигни тоягата си+ и като насочиш ръката си към морето, го раздели на две,+ така че синовете на Израил да могат да минат през морето по сухо.+ 17  Аз, от своя страна, ще позволя египтяните да проявят упорство в сърцето си,+ та ще влязат след тях, и аз ще прославя себе си, като победя фараона и цялата му войска, неговите бойни колесници и неговата конница.+ 18  И египтяните ще знаят, че аз съм Йехова, когато прославя себе си, като победя фараона, неговите бойни колесници и неговата конница.“+ 19  Тогава ангелът,+ когото истинският Бог беше изпратил да върви пред израилтяните, отиде и застана зад тях, и облачният стълб, който беше пред тях, се премести и застана зад тях.+ 20  И облачният стълб беше между египтяните и израилтяните.+ От едната страна облакът причиняваше тъмнина, а от другата страна даваше светлина през нощта.+ И египтяните не се приближиха до израилтяните през цялата нощ. 21  И Моисей насочи ръката си към морето.+ Тогава Йехова направи така, че водите на морето да се оттеглят, като през цялата нощ духаше силен източен вятър, и превърна морското дъно в суха земя.+ И водите се разделиха на две.+ 22  Тогава синовете на Израил минаха през морето по сухо,+ а водите бяха като стена от дясната им страна и от лявата им страна.+ 23  И египтяните ги гонеха и всичките коне на фараона, неговите бойни колесници и неговата конница влязоха след тях+ в морето. 24  И по време на сутрешната стража* Йехова погледна към египтяните от стълба, който беше от огън и облак,+ и вся смут сред египтяните.+ 25  И той извади колелата от колесниците им, така че се движеха трудно.+ И египтяните извикаха: „Да бягаме от израилтяните, защото няма съмнение, че Йехова воюва за тях срещу египтяните!“+ 26  Накрая Йехова каза на Моисей: „Насочи ръката си към морето,+ за да се върнат водите върху египтяните, върху бойните им колесници и върху конницата им!“ 27  Моисей веднага насочи ръката си към морето и на зазоряване морето започна да се връща на мястото си. В същото време египтяните се мъчеха да избягат, но Йехова ги хвърли в морето.+ 28  И водите се върнаха+ и погълнаха бойните колесници и конницата, които бяха част от войската на фараона и бяха влезли в морето след израилтяните.+ Не остана нищо от тях.+ 29  А синовете на Израил минаха морското дъно по сухо+ и водите бяха за тях като стена от дясната им страна и от лявата им страна.+ 30  Така на този ден Йехова спаси Израил от ръцете на египтяните+ и синовете на Израил видяха египтяните мъртви по морския бряг.+ 31  Синовете на Израил видяха също силната ръка, с която Йехова действаше против египтяните. И народът започна да се бои от Йехова и да проявява вяра в Йехова и в неговия служител Моисей.+

Бележки под линия

Буквално: „с вдигната ръка“.
Става дума за третата (последната) стража при евреите, която продължавала от 2 до 6 ч. сутринта.