Исаия 13:1-22

13  Посланието срещу Вавилон,+ което Исаия, синът на Амос,+ получи във видение:  „Върху голи скали издигнете сборен стълб.+ Викайте ги със силен глас, махайте с ръка,+ за да влязат през портите на знатните хора.+  Аз издадох заповед на своите избрани воини*+ и за да излея гнева си, повиках своите силни мъже,+ които ликуват.  Чуйте! Множество хора по планините, шум от многочислен народ!+ Чуйте! Шум от царства, от събрани заедно народи!+ Йехова, Богът на небесните войнства, подготвя войска за война.+  От далечна земя,+ от краищата на небесата идват те — Йехова и оръжията на неговата присъда, — за да опустошат цялата земя.+  Плачете силно,+ защото денят на Йехова е близо!+ Ще дойде като опустошение от Всемогъщия.+  Затова ръцете на всички ще отслабнат и сърцата им ще се стопят.+  Хората са обзети от безпокойство.+ Измъчват се от гърчове и родилни болки. Изпитват болки като на родилка.+ Гледат се един другиго с учудване. Лицата им горят от притеснение.+  Ето, денят на Йехова идва — жесток, изпълнен с ярост и с пламтящ гняв, — за да превърне земята в ужасна гледка+ и за да изтреби от нея грешните.+ 10  Звездите в небесата и техните съзвездия*+ ще престанат да излъчват светлина. Слънцето ще потъмнее при изгрева си и луната няма да даде светлината си. 11  Ще накажа земята за нейните зли дела+ и неправедните за техните грехове. Ще сложа край на гордостта на самонадеяните и ще унижа високомерието на потисниците.+ 12  Ще направя така, че човек да бъде по–рядко срещан от пречистеното злато+ и от офирското злато.+ 13  Затова ще разтърся небето,+ а земята ще се разклати и ще се измести поради яростта на Йехова, Богът на небесните войнства,+ в деня на неговия пламтящ гняв.+ 14  Тогава те ще се върнат в народа си и ще избягат в земята си+ като подгонена газела и като стадо, което няма кой да събере.+ 15  Всеки, който бъде намерен, ще бъде прободен и всеки, който бъде заловен, ще загине от меч.+ 16  Децата им ще бъдат жестоко убити пред очите им.+ Къщите им ще бъдат разграбени, а жените им — изнасилени.+ 17  Ето, подбуждам против тях мидийците,+ които смятат среброто за нищо и не се радват на златото. 18  Те ще убият жестоко младежите с лъковете си,+ няма да изпитат жал към плода на утробата+ и окото им няма да пощади синовете. 19  И с Вавилон — украшението на царствата,+ красотата и гордостта на халдейците+ — ще стане така, както стана със Содом и Гомор, когато Бог ги унищожи.+ 20  Никога вече няма да бъде населен,+ нито ще съществува в бъдещите поколения.+ Арабинът няма да разпъва шатъра си там, нито пастирите ще водят стадата си да почиват там. 21  На това място ще си почиват диви животни от безводните области. Бухали ще населят къщите на предишните му жители.+ Щрауси ще живеят там и подобни на козли демони* ще подскачат наоколо.+ 22  Чакали ще вият в укрепените му кули+ и големи змии ще пълзят в разкошните му палати. Времето му скоро ще настъпи и дните му няма да бъдат продължени.“+

Бележки под линия

Буквално: „на своите осветени“, тоест отделени за войната на Йехова.
Или: „съзвездия Кесил“. Виж Йов 9:9, бел. под линия.
Този израз се отнася за демони или за животни, които напомняли на хората за демони.