Исаия 15:1-9
15 Посланието срещу Моав:+ Ар–моав+ замлъкна, понеже беше опустошен през нощта. Кир–моав+ замлъкна, понеже беше опустошен през нощта.
2 Той отива в храма и в Девон,+ отива на свещените височини, за да плаче. Моав плаче силно за Нево+ и за Медева.+ Всички глави в него са обръснати,+ всички бради са отрязани.
3 По улиците му хората са препасани с вретище.+ По покривите+ и по градските му площади всички ридаят, слизат с плач.+
4 Есевон и Елеале+ викат. Гласът им се чува чак до Яса.+ Затова въоръжените мъже на Моав викат и душата на всеки от народа трепери.
5 Сърцето ми плаче за Моав.+ Неговите бегълци отиват чак в Сигор+ и в Еглат–шелишия.+ Всички се изкачват към Луит,+ ридаейки. По пътя за Оронаим+ плачат силно поради бедствието.
6 Водите на Нимрим+ пресъхнаха. Зелената трева изсъхна, не остана трева, няма никаква зеленина.+
7 Ето защо през речната долина, в която растат тополи, те носят онова, което остана, и вещите, които натрупаха.
8 Вик се разнася по цялата моавска земя.+ Силен плач се чува в Еглаим, силен плач се чува във Вир–елим,
9 защото водите на Димон се напълниха с кръв. Но на Димон ще му причиня още едно бедствие — лъв, който да напада моавските бегълци и онези, които остават в земята.+
