Исаия 17:1-14
17 Посланието срещу Дамаск:+ „Ето, Дамаск вече не е град, превърна се в купчина камъни, в рушащи се развалини.+
2 Изоставеният град Ароир+ стана място, където идват и си почиват стада, и никой не ги плаши.+
3 Укрепеният град изчезна от Ефрем+ и царството — от Дамаск.+ С онези, които останат от Сирия, ще стане така, както със славата на синовете на Израил“ — казва Йехова, Богът на небесните войнства.+
4 „В този ден славата на Яков ще намалее+ и дебелото му тяло ще отслабне.+
5 Когато жетварят събира реколтата от неожънатата нива и ръката му жъне класовете,+ ще бъде като човек, който паберкува класове от долината Рефаим.+
6 В Яков ще останат паберки, както след обрулването на маслиновите дървета: две–три зрели маслини на върха, четири–пет на по–плодовитите клони“ — казва Йехова, Богът на Израил.+
7 В този ден човек ще погледне към своя Творец, ще отправи поглед към Светия Бог на Израил.+
8 Няма да гледа към жертвениците,+ към делото на своите ръце,+ нито към онова, което са направили пръстите му. Няма да гледа към обредните стълбове*, нито към поставките за изгаряне на тамян.+
9 В този ден укрепените му градове ще станат като изоставено място в гората, като клон, който хората са изоставили заради синовете на Израил, и всичко там ще запустее.+
10 Ти* забрави+ Бога на своето спасение,+ не си спомни Скалата+ на своята крепост. Затова садиш красиви градини, засаждаш ги с чужди фиданки.
11 През деня може старателно да заграждаш насажденията си, а сутрин да полагаш грижи посятото ти да поникне, но реколтата ще пропадне в деня на болестта и на неизлечимата болка.+
12 Горко на многото народи, в които има размирици! Те са развълнувани като бурно море! Горко на народите, които бушуват, които издават тътен като силни води!+
13 Тътенът на народите+ ще бъде като тътена на много води. Той ще ги смъмри+ и те ще избягат надалече. Ще бъдат гонени като плява, която вятърът разпилява по планините, и като тръни, носени от вихрушка.+
14 Ето, привечер връхлита внезапен ужас! Преди да се зазори, тях вече ги няма!+ Това ще се случи с онези, които вземат плячка от нас, и това е участта на онези, които ни ограбват.+
