Исаия 47:1-15
47 Слез и седни в пръстта,+ девице, дъще на Вавилон!+ Седни на земята, където няма престол,+ халдейска дъще!+ Защото повече няма да те наричат изнежена и придирчива.+
2 Вземи ръчна мелница+ и мели брашно! Свали воала+ си и съблечи горната си дреха!+ Открий краката си+ и премини през реките!
3 Открий голотата си+ и нека се види срамът ти!+ Ще отмъстя+ и на никого няма да позволя да ми попречи.
4 „Имаме изкупител.+ Името му е Йехова, Богът на небесните войнства,+ Светият Бог на Израил.“+
5 Седни мълчаливо+ и влез в тъмнината,+ халдейска дъще,+ защото вече няма да те наричат господарка+ на царствата!+
6 Разгневих се на народа си,+ оскверних наследството си+ и го предадох в ръката ти.+ Но ти не прояви милост към тях,+ сложи върху възрастните своя твърде тежък ярем.+
7 И казваше: „Ще бъда господарка+ до безпределни времена, завинаги!“ Не взе присърце тези неща, не помисли какъв ще бъде краят на всичко това.+
8 А сега чуй ти, която обичаш удоволствията, живееш спокойно+ и казваш в сърцето си: „Аз съм и няма друга.+ Няма да овдовея, нито ще разбера какво означава да загубиш деца.“+
9 Но внезапно, в един ден, ще те сполетят и двете неща:+ ще загубиш децата си и ще овдовееш. Ще те сполетят в пълна степен+ поради многото ти магии и могъщите ти заклинания, по които се увличаше.+
10 Уповаваше се на своите злини+ и казваше: „Никой не ме вижда.“+ Мъдростта и познанието+ ти те заблудиха. Казваш в сърцето си: „Аз съм и няма друга.“
11 Ще те връхлети бедствие и няма да можеш да го предотвратиш с магии. Ще те сполети нещастие+ и няма да можеш да го спреш. Изведнъж+ ще те постигне опустошение, каквото не си виждала.
12 Остани при заклинанията си и при многото си магии,+ с които усърдно се занимаваш от младостта си! Може би ще ти бъдат от полза, може би с тях ще всееш страх в хората!
13 Ти се умори от множеството си съветници. Нека станат сега и те спасят онези, които се покланят на небесата, гледат звездите+ и по новолуние известяват какво ще се случи с тебе.
14 Ето, те заприличаха на стърнище!+ Огън ще ги изгори.+ Няма да избавят душата си+ от силата на пламъка.+ Няма да има жар, за да се стоплят хората, нито ще има огън, за да седнат пред него.
15 Такива ще бъдат за тебе заклинателите+ ти, с които се трудиш още от младостта си. Ще си тръгнат, всеки по своя път. Няма да има кой да те спаси.+
