Исаия 58:1-14

58  „Викай с цяло гърло, не се въздържай!+ Нека гласът ти се чува силно като звука на рог и кажи на народа ми за неговия бунт+ и на дома на Яков — за неговите грехове!  Те ме търсят всеки ден и искат да опознаят пътищата ми,+ като народ, който постъпва според праведността и не изоставя справедливостта на своя Бог.+ От мене търсят праведни присъди и искат да се приближат до мене, като казват:+  ‘Защо постим, след като ти не виждаш,+ и защо смиряваме душата си,+ след като ти не забелязваш това?’+ В деня, когато постите, правите онова, което ви е угодно, и принуждавате работниците си да работят.+  Постите, за да се препирате и да се карате,+ както и за да удряте злобно другите.+ Не постите ли, защото си мислите, че така гласът ви ще бъде чут във висините?  Нима аз избрах постът да бъде ден, в който човек смирява душата си,+ навежда главата си като тръстика и си постила за легло вретище и пепел?+ Нима това наричате пост и ден, които са угодни на Йехова?+  Нима постът, който избрах, не е, за да свалите оковите на несправедливостта,+ да развържете ремъците на ярема,+ да пуснете на свобода съкрушените+ и да счупите всеки ярем?+  Нима не е, за да поделите хляба си с гладния+ и да приемете в къщата си угнетения и бездомния?+ И ако видите гол човек, не трябва ли да го облечете+ и да не се криете от онези, които са ваша плът и кръв?+  Тогава светлината ти ще изгрее като зора+ и бързо ще оздравееш.+ Праведността ти ще върви пред тебе,+ а славата на Йехова ще бъде зад тебе, за да те пази.+  Когато призовеш Йехова, той ще ти отговори. Когато викаш за помощ,+ той ще ти каже: ‘Ето ме!’ Ако махнеш ярема от себе си+ и престанеш да сочиш с пръст другите+ и да говориш оскърбително,+ 10  ако дадеш на гладния онова, което иска душата ти,+ и наситиш угнетената душа, тогава светлината ти ще блесне в мрака, а тъмнината ти ще стане като деня по пладне.+ 11  Йехова ще те води+ непрестанно+ и ще насища душата ти в изгорялата земя,+ ще укрепи костите ти.+ И ще станеш като добре напоявана градина+ и като воден извор, чиито води не пресъхват. 12  Заради тебе ще бъдат изградени опустошените отдавна места.+ Ти ще издигнеш основите, които лежат в развалини поколения наред.+ И ще те наричат възстановител на разрушените стени+ и възстановител на пътищата към населените места. 13  Ако въздържаш крака си да не правиш това, което ти е угодно, в събота*, на моя свят ден,+ и наречеш съботата радост, славен и свят ден на Йехова,+ ако я прославяш и не ходиш в своите пътища, не правиш това, което ти е угодно, и не говориш празни приказки, 14  тогава аз, Йехова, ще бъда голяма радост за тебе+ и ще те кача на високите места на земята.+ Ще ти позволя да ядеш от наследството на Яков, твоят прародител,+ защото тези думи излязоха от устата на Йехова.“+

Бележки под линия

Виж Из 16:23, бел. под линия.