Исус Навиев 22:1-34
22 Тогава Исус Навиев повика рувимците, гадците и половината от племето на Манасия+
2 и им каза: „Вие изпълнихте всичко, което ви заповяда Моисей, служителят на Йехова,+ и послушахте думите ми относно всичко, което ви заповядах.+
3 Не оставихте братята си през цялото това време+ до днес и направихте всичко, което бяхте длъжни да направите според заповедта на своя Бог, Йехова.+
4 И ето, Йехова, вашият Бог, даде спокойствие на братята ви, точно както им обеща.+ Затова сега се обърнете и се приберете в своите шатри в земята, която ви даде Моисей, служителят на Йехова, от другата страна на Йордан.+
5 Но се старайте винаги да постъпвате според заповедите+ и закона, които ви даде Моисей, служителят на Йехова, като обичате своя Бог, Йехова,+ като следвате неговите пътища+ във всичко, като изпълнявате заповедите+ му, като се държите здраво за него+ и като му служите+ с цялото си сърце+ и с цялата си душа.“+
6 С тези думи Исус ги благослови+ и ги изпрати да се приберат в своите шатри.
7 На половината от синовете на Манасия Моисей беше дал наследство във Васан,+ а на другата половина Исус даде наследство заедно с братята им на запад от Йордан.+ И когато ги изпрати да се приберат в своите шатри, Исус благослови и тях.
8 И им каза: „Върнете се в своите шатри с голямо богатство и много добитък, със сребро, злато, мед, желязо и безброй дрехи.+ Разделете с братята си плячката,+ която взехте от враговете си!“
9 След това синовете на Рувим, синовете на Гад и половината от племето на Манасия си отидоха, разделяйки се с другите синове на Израил, като тръгнаха от Сило, който е в ханаанската земя, за да отидат в галаадската земя,+ в земята, която притежаваха и в която се бяха заселили според това, което Йехова беше заповядал чрез Моисей.+
10 Когато стигнаха до онези области край Йордан, които бяха в ханаанската земя, синовете на Рувим, синовете на Гад и половината от племето на Манасия построиха там, край Йордан, един забележително голям олтар.+
11 След известно време останалите синове на Израил чуха+ да се говори: „Ето, синовете на Рувим, синовете на Гад и половината от племето на Манасия са построили олтар край границата на ханаанската земя, в областите край Йордан, които се намират от страната, принадлежаща на синовете на Израил!“
12 И когато синовете на Израил чуха това, цялото множество на израилтяните+ се събра в Сило,+ за да тръгне на война срещу тях.+
13 Тогава синовете на Израил изпратиха+ Финеес,+ синът на свещеника Елеазар, в галаадската земя при синовете на Рувим, при синовете на Гад и при половината от племето на Манасия
14 и с него изпратиха още десет предводители — по един от всеки род*, от всяко племе на Израил. Всеки от тях беше глава на своя род, поставен над хилядите на Израил.+
15 И те дойдоха в галаадската земя при синовете на Рувим, при синовете на Гад и при половината от племето на Манасия и им казаха:+
16 „Това казва цялото множество на народа на Йехова:+ ‘Защо проявихте невярност+ спрямо Бога на Израил? Защо се отвърнахте+ от Йехова и си построихте олтар,+ бунтувайки се против Йехова?
17 Нима беше малък грехът, който извършихме край Фегор+ и от който и до днес не сме се очистили, макар че множеството на народа на Йехова беше връхлетяно от смъртоносно бедствие?+
18 И сега вие се отвръщате от Йехова! Ако днес се бунтувате против Йехова, утре той ще се разгневи на цялото множество на Израил.+
19 Ако наистина земята, която получихте, е нечиста,+ преминете в земята, която е притежание на Йехова+ и в която се намира шатърът на Йехова,+ и се заселете сред нас. Но не се бунтувайте против Йехова и не превръщайте и нас в бунтовници, като си строите друг олтар освен олтара на Йехова, нашият Бог!+
20 Нима Ахан,+ синът на Зара, не прояви невярност по отношение на нещата, обречени на унищожение, и нима не навлече гняв върху цялото множество на Израил?+ И не само той загина поради своя грях!’“+
21 Тогава синовете на Рувим, синовете на Гад и половината от племето на Манасия отговориха+ на предводителите на хилядите на Израил:+
22 „Могъщият+ Бог,+ Йехова, да, Могъщият Бог, Йехова,+ знае+ това и нека и Израил да знае!+ Ако сме направили това, за да се бунтуваме+ и да бъдем неверни на Йехова,+ нека той не ни пощади днес.
23 Ако сме построили олтара, за да се отвърнем от Йехова, и ако сме го построили, за да принасяме върху него приноси за изгаряне, зърнени приноси+ и жертви на общението, Йехова ще издири това.+
24 Направихме го, защото се страхувахме от нещо друго. Ето какво си казахме: ‘Един ден вашите синове ще кажат на нашите синове: „Какво общо имате вие с Йехова, Богът на Израил?
25 Между нас и вас, синове на Рувим и синове на Гад, Йехова е поставил граница — Йордан. Вие нямате нищо общо с Йехова!“+ И така вашите синове ще накарат нашите синове да престанат да се боят от Йехова.’+
26 Затова казахме: ‘Нека да предприемем нещо, нека да построим олтар, но не за приноси за изгаряне или други жертви,
27 а за да бъде свидетел за нас и за вас,+ и за нашите потомци, че ще принасяме пред Йехова служба с приноси за изгаряне, с жертви на общението и с други жертви,+ за да не кажат един ден вашите синове на нашите синове: „Вие нямате нищо общо с Йехова!“’
28 Затова си казахме: ‘Ако някога ни кажат това — на нас или на нашите потомци, — ние ще им отговорим: „Вижте този олтар — той представя олтара на Йехова и е направен от нашите бащи, но не за приноси за изгаряне или други жертви, а за да бъде свидетел между нас и вас.“’
29 Никога не бихме се разбунтували против Йехова, нито бихме се отвърнали от Йехова,+ построявайки олтар за приноси за изгаряне, за зърнени приноси и за други жертви освен олтара на Йехова, нашият Бог, който е пред неговия шатър!“+
30 И когато чуха тези думи от синовете на Рувим, от синовете на Гад и от синовете на Манасия, свещеникът Финеес+ и предводителите на цялото множество,+ предводителите на хилядите на Израил, които бяха с него, бяха удовлетворени.
31 Затова Финеес, синът на свещеника Елеазар, каза на синовете на Рувим, на синовете на Гад и на синовете на Манасия: „Днес се уверихме, че Йехова е сред нас,+ понеже се разбра, че не сте били неверни на Йехова. Ето, вие избавихте синовете на Израил от ръката на Йехова.“+
32 Тогава Финеес, синът на свещеника Елеазар, и предводителите се върнаха+ от галаадската земя, където бяха синовете на Рувим и синовете на Гад, в ханаанската земя при другите синове на Израил и им донесоха отговора.+
33 И синовете на Израил бяха удовлетворени от този отговор. Затова синовете на Израил благословиха Бога+ и вече не говореха за това да отидат на война срещу синовете на Рувим и синовете на Гад и да унищожат земята, в която живееха те.
34 А синовете на Рувим и синовете на Гад дадоха име на олтара. Те казаха: „Той е свидетел за нас, че Йехова е истинският Бог!“*+
