Исус Навиев 9:1-27
9 Щом чуха за това, всички царе+ от тази страна на Йордан, тоест в планинската област, в Шефела*, по цялото крайбрежие на Голямото море*+ и в подножието на Ливан+ — хетите,+ аморейците, ханаанците,+ ферезейците,+ евейците и йевусейците+ —
2 се съюзиха, за да воюват всички заедно срещу Исус Навиев и Израил.+
3 А жителите на Гаваон+ също чуха как Исус беше постъпил с Йерихон+ и Гай.+
4 Затова решиха да постъпят хитро,+ като отидоха и се запасиха с храна, взеха изхабени дисаги за магаретата си и стари, пробити и закърпени мехове за вино,+
5 обуха износени и закърпени сандали и облякоха износени дрехи, а всичкият хляб, който взеха, беше сух и натрошен.
6 После отидоха при Исус в стана в Галгал+ и казаха на него и на останалите израилтяни: „Идваме от далечна земя. Сключете договор+ с нас!“
7 Но израилтяните казаха на евейците:+ „Може би живеете близо до нас. Как тогава да сключим договор с вас?“+
8 А те отговориха на Исус: „Ние сме твои служители.“+
Тогава Исус ги попита: „Кои сте и откъде идвате?“
9 А те му отговориха: „Служителите ти идват от много далечна земя+ заради името+ на Йехова, твоят Бог. Защото чухме за неговата слава, за всичко, което той направи в Египет,+
10 и за всичко, което направи с двамата аморейски царе, които бяха от другата страна на Йордан — с есевонския цар Сихон+ и с васанския цар Ог,+ който беше в Астарот.+
11 Затова нашите старейшини и всички жители на нашата земя ни казаха следното:+ ‘Вземете си храна за из път, отидете да ги посрещнете и им кажете: „Ние сме ваши служители.+ Сключете договор с нас!“’+
12 В деня, когато тръгнахме към вас, този хляб, който взехме за храна от домовете си, беше топъл, но ето, сега е сух и натрошен.+
13 Тези мехове за вино бяха нови, когато ги напълнихме, а ето, сега са пробити.+ И тези дрехи и сандали, с които сме облечени и обути, се износиха от твърде дългия път.“
14 Тогава израилтяните взеха от храната им, за да проверят казаното, но не поискаха съвет от Йехова.+
15 Така Исус сключи мир с тях,+ а също и договор да ги остави живи, и предводителите+ на множеството им се заклеха.+
16 И като изминаха три дни, откакто бяха сключили договор с тях, израилтяните чуха, че те са им съседи и живеят наблизо.
17 Затова синовете на Израил тръгнаха на път и на третия ден стигнаха до техните градове, а техните градове бяха Гаваон,+ Хефира,+ Вирот+ и Кириат–иарим.+
18 Но синовете на Израил не ги нападнаха, защото предводителите на множеството се бяха заклели+ пред тях в Йехова, Богът на Израил.+ И целият народ започна да недоволства против предводителите.+
19 Тогава всички предводители казаха на цялото множество: „Ние се заклехме пред тях в Йехова, Богът на Израил, и затова сега не можем да им направим нищо лошо.+
20 Така ще постъпим с тях, оставяйки ги живи, за да не дойде Божият гняв върху нас поради клетвата, с която се заклехме пред тях.“+
21 Затова предводителите им казаха: „Нека да останат живи и нека да бъдат дървари и да носят вода за цялото множество,+ както им обещахме.“+
22 После Исус ги повика и им каза: „Защо ни измамихте, като ни казахте ‘Живеем много далече от вас’,+ а всъщност живеете сред нас?+
23 Затова бъдете проклет+ народ! Винаги ще бъдете роби,+ ще бъдете дървари и ще носите вода за дома на моя Бог.“+
24 А те отговориха на Исус с думите: „Твоите служители слушаха много за това, че Йехова, твоят Бог, заповядал на служителя си Моисей да ви даде цялата тази земя и да унищожи пред вас всички жители на тази земя,+ и заради вас се изплашихме много за душите си.+ Затова постъпихме така.+
25 И ето, сега сме в ръцете ти. Постъпи с нас както смяташ за добре и за правилно!“+
26 И той постъпи с тях така и ги избави от ръцете на синовете на Израил, та те не ги убиха.+
27 В този ден Исус ги назначи*+ да бъдат дървари и да носят вода за цялото множество+ и за олтара на Йехова, както правят и до днес, на избраното от Бога място.+
