Йеремия 12:1-17
12 Праведен+ си, Йехова, когато представям пред тебе своята жалба, когато говоря с тебе за присъдите ти. Защо злите успяват в своя път,+ защо всички, които проявяват невярност, живеят спокойно?
2 Ти ги посади и те пуснаха корени. Растат и дават плод. Близо си до устата им, но далече от сърцето им*.+
3 О, Йехова, добре ме познаваш,+ виждаш ме и изследваш сърцето ми дали е с тебе.+ Отдели ги като овце за клане,+ отдели ги за деня на клането!
4 Докога ще съхне земята+ и докога ще вехнат растенията по полето?+ Животните и птиците изчезнаха+ поради злите дела на нейните жители, които казват: „Той не може да предвиди бъдещето ни.“
5 Ако се изморяваш, когато тичаш с пешаци, как тогава ще се състезаваш с коне?+ Ако се чувстваш сигурен в мирна земя,+ какво ще правиш, когато си сред гъстите храсти покрай Йордан?+
6 Дори собствените ти братя и домът на баща ти проявиха невярност спрямо тебе.+ Дори те викат силно по тебе. Не им вярвай даже ако ти говорят доброжелателно.+
7 „Напуснах дома си,+ изоставих наследството си,+ предадох онази, която душата ми обича, в ръцете на враговете ѝ.+
8 Тя, която е мое наследство, стана за мене като лъв в гората. Издигна гласа си срещу мене и затова я намразих.+
9 Наследството+ ми стана за мене като шарена хищна птица. Другите хищни птици са навсякъде около нея.+ Елате, съберете се, диви животни, доведете и другите да ядат!+
10 Много пастири+ унищожиха лозето ми,+ стъпкаха наследството ми.+ Превърнаха скъпоценното+ ми наследство в пустиня, в гола пустош.
11 Превърнаха го в гола пустош,+ то изсъхна, запустя пред мене.+ Цялата земя е опустошена, защото никой не взема присърце това, което става.+
12 По всички отъпкани пътеки в пустинята дойдоха опустошители. Мечът на Йехова погубва всичко от единия край на земята до другия.+ Няма мир за нито едно същество.
13 Сеят жито, но жънат тръни.+ Изтощиха се от работа, но няма да имат полза.+ Ще се засрамят от реколтата си поради пламтящия гняв на Йехова.“
14 Това казва Йехова: „Що се отнася до всичките ми зли съседи,+ които посягат на наследството, което дадох като притежание на народа си Израил,+ ще ги изкореня от земята им,+ а дома на Юда ще го изкореня отсред тях.+
15 И след като ги изкореня, отново ще проявя милост към тях+ и ще ги върна обратно, ще върна всекиго в неговото наследство и в неговата земя.“+
16 „Ако се научат на пътищата на моя народ и се заклеват в името ми+ с думите ‘Както е сигурно, че Йехова е жив!’ — както учеха народа ми да се заклева във Ваал,+ — тогава ще получат място сред моя народ.+
17 Но ако не послушат, тогава ще изкореня този народ, ще го изкореня и ще го унищожа“+ — казва Йехова.
Бележки под линия
^ Буквално: „бъбреците им“, тоест най–съкровените им чувства.
