Йеремия 31:1-40
31 „В това време — казва Йехова — ще бъда Бог на всички родове на Израил, а те ще бъдат мой народ.“+
2 Това казва Йехова: „Народът, който оцеля от меча, намери благоволение в пустинята,+ когато Израил отиваше към своето място за почивка.“+
3 Йехова ми се яви отдалече и каза: „Обичам те с вечна любов.+ Затова те привлякох към себе си с милост*.+
4 Ще те възстановя и ще бъдеш възстановена,+ израилска девице. Ще вземеш дайретата си и ще танцуваш с онези, които се веселят.+
5 Ще засадиш лозя на самарийските склонове.+ Лозарите ще ги засадят и ще ядат плода им.+
6 Ще дойде ден, когато стражите в планинската област на Ефрем ще извикат: ‘Станете и нека се изкачим на Сион, при Йехова, нашият Бог!’“+
7 Това казва Йехова: „Викайте радостно към Яков, ликувайте начело на народите!+ Известете това!+ Отдайте възхвала и кажете: ‘О, Йехова, спаси своя народ, остатъкът от Израил!’+
8 Ето, ще ги доведа от северната земя+ и ще ги събера от най–отдалечените краища на земята.+ Сред тях ще бъдат слепите и куците, бременните и родилките — ще бъдат всички заедно.+ Ще се върнат тук като голям сбор.+
9 Ще дойдат с плач+ и докато ги водя, ще се молят за благоволение. Ще ги доведа до речни долини*, пълни с вода,+ по прав път, по който няма да се препъват. Защото аз съм Баща+ на Израил, а Ефрем е моят първороден син.“+
10 Чуйте, народи, словото на Йехова и го известете по далечните острови*!+ Кажете: „Онзи, който разпръсна Израил, ще го събере отново+ и ще го пази, както пастир пази стадото си.+
11 Йехова ще откупи Яков+ и ще го избави от ръката на онзи, който е по–силен от него.+
12 Те ще дойдат и ще викат радостно на хълма Сион,+ ще сияят поради добротата на Йехова,+ поради зърното и младото вино,+ поради маслиновото масло и поради агнетата и телетата.+ Душата им ще бъде като добре напоявана градина+ и те никога вече няма да загубят силата си.“+
13 „Тогава девиците ще се радват и ще танцуват, както и младежите и възрастните мъже — всички заедно.+ Ще превърна жалеенето им в радост, ще ги утеша и ще ги развеселя, за да не скърбят.+
14 Ще укрепя душата на свещениците с изобилна храна+ и народът ми ще се насити с моята доброта“+ — казва Йехова.
15 „Това казва Йехова: ‘В Рама+ се чува глас, ридания и горчив плач.+ Рахил+ плаче за синовете си.+ Не иска да се утеши за синовете си,+ защото ги няма вече.’“+
16 Това казва Йехова: „‘Недей да плачеш и да лееш сълзи,+ защото има награда за делата ти — казва Йехова. — Те ще се върнат от земята на врага.’+
17 ‘Има надежда+ за бъдещето ти — казва Йехова, — синовете ти ще се върнат в своите предели.’“+
18 „Чувам как Ефрем оплаква себе си:+ ‘Ти ме порица, за да се поправя,+ като теле, което още не е обучено.+ Върни ме при себе си и аз ще се върна при тебе,+ защото ти си Йехова, моят Бог!+
19 Когато се върнах, съжалих за делата си,+ и когато бях научен, се ударих по бедрото от мъка.+ Засрамих се и изпитах унижение,+ защото нося укора на младостта си.’“+
20 „Нима Ефрем не ми е скъп син, дете, което обичам?+ Защото колкото и да говоря против него, пак ще си спомня за него.+ Вътрешностите ми се развълнуваха заради него.+ Несъмнено ще го съжаля“+ — казва Йехова.
21 „Постави си знаци на пътя! Постави си пътепоказатели!+ Насочи сърцето си към пътя, по който трябва да ходиш!+ Върни се, израилска девице! Върни се в градовете си!+
22 Докога ще се луташ насам–натам,+ невярна дъще?+ Защото Йехова създаде нещо ново на земята: жена ще се умилква на мъж.“
23 Това казва Йехова, Богът на небесните войнства, Богът на Израил: „Когато събера пленените им синове, тогава в юдейската земя и в градовете ѝ ще се казва следното: ‘Нека Йехова те благослови,+ праведно обиталище,+ свята планино!’+
24 В нея ще живеят заедно Юда и всичките му градове, земеделците и онези, които излизат със стадата.+
25 Ще укрепя уморената душа и ще наситя всяка изнемощяла душа.“+
26 Тогава се събудих и отворих очи, а сънят ми беше сладък.
27 „Ето, идват дни — казва Йехова, — когато в дома на Израил и в дома на Юда ще засея човешко семе и семе от добитък.“+
28 „И както бдях над тях,+ за да ги изкореня, да ги съборя, да ги разруша, да ги унищожа и да им навредя,+ така ще бдя над тях, за да ги съградя и да ги засадя+ — казва Йехова. —
29 В тези дни вече няма да казват: ‘Бащите ядоха кисело грозде, а на синовете им изтръпнаха зъбите.’+
30 Но всеки ще умира заради собственото си прегрешение.+ На онзи, който яде кисело грозде, на него ще му изтръпнат зъбите.“
31 „Ето, идват дни — казва Йехова, — когато ще сключа нов договор+ с дома на Израил+ и с дома на Юда.+
32 Той няма да бъде като договора, който сключих с прадедите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от египетската земя,+ ‘като договора ми, който те нарушиха,+ макар че им бях съпруг*’+ — казва Йехова.“
33 „Защото това е договорът,+ който ще сключа с дома на Израил след тези дни+ — казва Йехова. — Ще вложа закона си в тях+ и ще го напиша в сърцата им.+ Аз ще бъда техен Бог, а те ще бъдат мой народ.“+
34 „И никой вече няма да учи своя приятел и своя брат+ с думите: ‘Опознайте Йехова!’+ Защото всички те ще ме познават, от най–малкия до най–големия+ — казва Йехова. — Ще простя прегрешението им и няма да си спомня вече за греха им.“+
35 Това казва Йехова, който кара слънцето да свети денем+ и нарежда+ на луната+ и звездите да светят нощем,+ който раздвижва морето, за да бъдат бурни вълните му,+ онзи, чието име е Йехова, Богът на небесните войнства:+
36 „‘Ако тези наредби престанат да действат пред мене+ — казва Йехова, — то и онези, които са потомство на Израил, ще престанат завинаги да бъдат народ пред мене.’“+
37 Това казва Йехова: „‘Ако можеха да се измерят небесата горе и да се изследват основите на земята долу,+ тогава и аз бих могъл да отхвърля цялото потомство на Израил поради всичко, което те направиха’+ — казва Йехова.“
38 „Ето, идват дни — казва Йехова, — когато на Йехова ще му бъде построен град,+ от Кулата на Ананеил+ до Ъгловата порта.+
39 И мерителното въже+ ще стигне до хълма Гарив и ще завие към Гоат.
40 И цялата долина, в която изхвърлят труповете+ и мазната пепел,+ както и всички ниви* до речната долина Кедрон,+ чак до ъгъла на Конската порта+ на изток, ще бъдат свети за Йехова.+ Това няма да бъде изкоренено, нито разрушено до безпределни времена.“+