Йеремия 34:1-22
34 Това е словото, което Йехова разкри на Йеремия, когато вавилонският цар Навуходоносор,+ цялата му войска,+ всички земни царства, които бяха под властта му,+ както и всички народи воюваха против Йерусалим и против всички градове около него:+
2 „Това казва Йехова, Богът на Израил: ‘Отиди и кажи следното на юдейския цар Седекия:+ „Това казва Йехова: ‘Ето, ще предам този град в ръцете на вавилонския цар+ и той ще го опожари.+
3 А ти няма да избягаш от ръцете му, но ще бъдеш хванат и предаден в неговите ръце.+ Ще се гледаш очи в очи с царя на Вавилон+ и той ще говори с тебе лице в лице, и ще отидеш във Вавилон.’
4 Чуй обаче словото на Йехова, Седекия, царю на Юда:+ ‘Това казва Йехова за тебе: „Няма да загинеш от меч.
5 Ще умреш в мир.+ И както изгаряха благоухания в чест на бащите ти, някогашните царе, които бяха преди тебе,+ така ще изгарят благоухания+ и в твоя чест и ще те оплакват+ с думите ‘О, господарю!’,+ защото ‘аз казах това’ — казва Йехова.“’“’“
6 И пророк Йеремия предаде всички тези думи+ на юдейския цар Седекия в Йерусалим,
7 когато войската на вавилонския цар воюваше против Йерусалим и против градовете на Юда, които бяха останали+ — против Лахис+ и против Азика.+ Защото от градовете на Юда+ бяха останали само тези укрепени градове.+
8 Това е словото, което Йехова разкри на Йеремия, след като цар Седекия сключи договор с всички хора, които бяха в Йерусалим, за да разгласи тяхното освобождение,+
9 за да освободи всеки роба и робинята си, евреин+ и еврейка, та никой вече да не принуждава своя брат юдей да му служи като роб.+
10 Всички князе+ и целият народ, който сключи договора, послушаха и всеки освободи роба и робинята си, за да не ги принуждава вече да му служат като роби. Те послушаха и ги пуснаха.+
11 Но след това размислиха+ и отново взеха робите и робините, които бяха освободили, и ги принудиха да им бъдат роби и робини.+
12 Тогава словото на Йехова беше разкрито на Йеремия и Йехова му каза:
13 „Това казва Йехова, Богът на Израил: ‘Аз сключих договор с вашите прадеди+ в деня, когато ги изведох от Египет,+ от земята на робството,+ и им казах:
14 „На седмата година* нека всеки от вас пусне своя брат+ евреин,+ който му се е продал+ и му е служил шест години! Пуснете го да си тръгне и да бъде свободен!“ Но прадедите ви не чуваха, нито ме слушаха внимателно.+
15 А вие днес се обърнахте и направихте това, което е правилно в очите ми, като всеки разгласи освобождение на своя ближен, и сключихте договор пред мене+ в дома, който се нарича с моето име.+
16 След това размислихте+ и осквернихте името ми,+ като всеки върна роба и робинята си, които беше пуснал да си тръгнат свободни, където поиска душата им, и ги принудихте да ви бъдат роби и робини.’+
17 Затова Йехова казва: ‘Не ме послушахте и никой от вас не разгласи освобождение+ на своя брат и на своя ближен. Тогава ето какво освобождение ще разглася на вас+ — казва Йехова, — ще умрете от меч,+ от смъртоносна зараза+ и от глад+ и ще ви превърна във вдъхваща страх гледка за всички царства по земята.+
18 А хората, които престъпиха моя договор+ и не изпълниха думите на договора, който сключиха пред мене, като разрязаха телето на две+ и минаха между двете половини+ —
19 князете на Юда и князете на Йерусалим,+ придворните служители, свещениците и целия народ*, всички, които минаха между двете половини на телето, —
20 тях ще предам в ръцете на враговете им и в ръцете на онези, които искат душата им,+ и техните мъртви тела ще бъдат за храна на небесните птици и на земните зверове.+
21 И Седекия, царят на Юда,+ и неговите князе ще предам в ръцете на враговете им и в ръцете на онези, които искат душата им, и в ръцете на войската на вавилонския цар,+ която се оттегля от вас.’+
22 ‘Ето, ще издам заповед — казва Йехова — и ще ги върна против този град.+ Те ще воюват против него, ще го превземат и ще го опожарят.+ А градовете на Юда ще превърна в пустош, останала без жители.’“+
