Йеремия 4:1-31
4 „Ако искаш да се върнеш, Израиле, върни се при мене!+ — казва Йехова. — Ако отстраниш отвратителните си неща заради мене,+ няма да живееш в чужда земя.
2 Ако се закълнеш+ ‘Както е сигурно, че е жив Йехова, който е Бог на истината,+ справедливостта и праведността!’,+ народите ще бъдат благословени от мене и ще се хвалят с мене.“+
3 Това казва Йехова на жителите на Юда и Йерусалим: „Изорете нивите си и не сейте между тръни!+
4 Обрежете се заради Йехова, обрежете сърцето си+ вие, юдеи и жители на Йерусалим, за да не пламне гневът ми като огън и да не се разгори поради злите ви дела, така че никой да не може да го угаси!“+
5 Говорете за това в Юда, разгласявайте го в Йерусалим,+ известявайте го и надувайте рог по цялата земя!+ Викайте с пълен глас и казвайте: „Съберете се! Нека влезем в укрепените градове!+
6 Издигнете сборен стълб, показващ пътя към Сион! Намерете си убежище! Не стойте!“ Защото причинявам бедствие от север,+ голямо разрушение.
7 Той излезе като лъв от храстите.+ Онзи, който погубва народите, тръгна,+ излезе от мястото си, за да превърне земята ти в ужасна гледка. Градовете ти ще бъдат разрушени и ще останат без жители.+
8 Затова се препашете с вретище!+ Удряйте се в гърдите и плачете силно,+ защото пламтящият гняв на Йехова не се е отвърнал от нас.+
9 „В този ден — казва Йехова — сърцето на царя ще примре,+ както и сърцата на князете. Свещениците ще бъдат изумени и пророците ще бъдат смаяни.“+
10 А аз казах: „Ах, Върховни господарю Йехова! Ти наистина измами този народ+ и Йерусалим, като каза ‘Ще имате мир!’,+ а мечът стигна до душата ни!“
11 Тогава ще бъде казано на този народ и на Йерусалим: „От отъпканите пътеки в пустинята духа горещ вятър+ към дъщерята на моя народ.+ Той не е за веене, нито за чистене на зърно.
12 Силният вятър оттам духа към мене. А сега аз ще произнеса присъда против тях.+
13 Ето, врагът ще се появи като дъждовни облаци. Колесниците му са като вихър+ и конете му са по–бързи от орли.+ Ще кажете: ‘Горко ни, защото сме опустошени!’
14 Измий сърцето си от злото, Йерусалиме, за да се спасиш.+ Докога ще таиш грешни мисли в себе си?+
15 Глас се чува от Дан+ и известява зло от Ефремовата планинска област.+
16 Кажете това на народите! Известете тези думи против Йерусалим!“
„От далечна земя идват стражи+ и ще издигнат гласа си против градовете на Юда.
17 Като пазачи по нивите те обкръжават Йерусалим от всички страни,+ защото той се разбунтува срещу мене+ — казва Йехова. —
18 Твоят път и твоите дела ще те застигнат.+ Това е горчивото ти бедствие, защото стигна до сърцето ти.“
19 О, вътрешностите ми, вътрешностите ми! Изпитвам силна болка в сърцето си.+ Сърцето ми не може да се успокои.+ Не мога да мълча, защото душата ми чу звука на рога, бойният призив.+
20 Разгласява се разрушение след разрушение, защото цялата земя е опустошена.+ Шатрите ми бяха опустошени изведнъж+ и платната на шатрите ми — за един миг.
21 Докога ще гледам сборния стълб и докога ще чувам звука на рога?+
22 Моят народ е глупав+ и не ме слуша.+ Те са неразумни синове и им липсва проницателност*.+ Мъдри са, за да вършат зло, но да вършат добро, не знаят.+
23 Погледнах земята, и ето, тя беше пуста и празна.+ Погледнах небесата и светлината им я нямаше вече.+
24 Погледнах планините, и ето, те се разклатиха и всички хълмове се разтресоха.+
25 Погледнах, и ето, нямаше нито един човек и всички небесни птици бяха отлетели.+
26 Погледнах, и ето, плодородната земя беше превърната в пустиня и всичките ѝ градове бяха разрушени.+ Йехова направи това в пламтящия си гняв.
27 Защото това казва Йехова: „Цялата земя ще запустее+ и ще я унищожа напълно.+
28 Затова земята ще тъгува+ и небесата ще потъмнеят.+ Всичко това ще се случи, защото аз го казах, реших го и няма да съжалявам, нито ще се отвърна от него.+
29 Жителите на града бягат поради шума от конниците и стрелците.+ Крият се в храстите и се качват по скалите.+ Всички градове са изоставени и никой не живее в тях.“
30 Какво ще правиш сега, когато си опустошена*, ти, която се обличаше с аленочервени дрехи, украсяваше се със златни накити и очертаваше очите си с черна боя?+ Напразно се разкрасяваше.+ Онези, които страстно те желаеха, те отхвърлиха и искат душата ти.+
31 Чувам глас като на жена, която изпитва болки, страдания като на жена, която ражда за първи път,+ гласа на дъщерята на Сион, която диша тежко. Тя протяга ръцете си+ и казва: „Горко ми! Душата ми е изморена от убийците!“+
