Йеремия 48:1-47

48  Това казва Йехова, Богът на небесните войнства, Богът на Израил, за Моав:+ „Горко на Нево,+ защото е опустошен! Кириатаим+ е посрамен и превзет. Убежището на високо място е посрамено и изплашено.+  Няма я вече възхвалата на Моав.+ В Есевон+ измислят бедствие против него: ‘Хайде да го унищожим, за да не бъде вече народ!’+ Ти също, Мадмене, замълчи! Меч идва след тебе.  Чуват се викове от Оронаим,+ там има опустошение и голямо разрушение.  Моав е разрушен.+ Чуват се виковете на децата му.  Докато се изкачват към Луит,+ те ридаят — чуват се ридания. Докато слизат от Оронаим, се разнася силен плач поради разрушението,+ за което се разчу.  Бягайте, спасявайте душите си!+ Ще бъдете като хвойново дърво в пустинята.+  Понеже се уповаваш на делата си и на богатството си, ще бъдеш превзет.+ Хамос+ ще отиде в изгнание+ заедно със своите свещеници и князе.+  Опустошителят ще дойде във всеки град+ и нито един град няма да се избави.+ Долината ще загине, а равнината ще бъде унищожена, както каза Йехова.  Поставете за Моав знак на пътя, защото когато бъде разрушен, ще тръгне.+ Градовете му ще се превърнат в ужасна гледка и ще останат без жители.+ 10  Проклет да бъде онзи, който изпълнява небрежно задачата, която му е възложил Йехова!+ Проклет да бъде онзи, който въздържа меча си от кръв! 11  Моавците живеят спокойно още от младостта си+ и са като вино, почиващо върху утайката си.+ Не са били преливани от един съд в друг и не са били в изгнание. Затова вкусът им не се подобри и мирисът им не се промени. 12  ‘Затова ето, идват дни — казва Йехова, — когато ще им изпратя онези, които преливат съдове, и те ще ги прелеят.+ Ще изпразнят съдовете им и ще изпочупят делвите им. 13  Моавците ще се посрамят поради Хамос,+ както Израилевият дом се посрами поради Ветил, на който се уповаваше.+ 14  Как смеете да казвате „Ние сме силни мъже,+ силни воини“?’ 15  ‘Моав е опустошен и враг се надигна против градовете му.+ Най–отбраните му млади мъже ще бъдат убити’+ — казва Царят, чието име е Йехова, Богът на небесните войнства.+ 16  Наближава бедствието на моавците, нещастието им се приближава бързо.+ 17  Всички около тях ще им съчувстват, както и онези, които ги познават по име.+ Кажете: ‘Само как се счупи силната пръчка, красивата тояга!’+ 18  Раздели се със славата си и стой жадна, дъще,+ жителко на Девон!+ Защото опустошителят на Моав идва против тебе. Той ще разруши укрепените ти места.+ 19  Застани и наблюдавай пътя, жителко на Ароир!+ Попитай онзи, който бяга, и онази, която се спасява, попитай ги: ‘Какво се случи?’+ 20  Моав е посрамен, обзет е от страх.+ Плачете силно и викайте! Кажете в Арнон,+ че Моав е опустошен. 21  Настъпи време за съд над равнината,+ над Холон, над Яса,+ над Мефаат,+ 22  над Девон,+ над Нево,+ над Вет–девлатаим, 23  над Кириатаим,+ над Вет–гамул, над Вет–меон,+ 24  над Кериот,+ над Восора+ и над всички градове в моавската земя, над онези, които са далече, и над онези, които са близо. 25  ‘Рогът на Моав е отсечен,+ ръката му е счупена+ — казва Йехова. — 26  Напийте го,+ защото се надигна високомерно против Йехова!+ Моав се въргаля в бълвоча си+ и стана за смях пред другите. 27  Нима Израил не стана за смях пред тебе?+ Дали той беше намерен сред крадците?+ А ти поклащаше подигравателно глава всеки път, когато говореше за него. 28  Напуснете градовете и живейте на скалите,+ жители на Моав, и бъдете като гълъбите, които свиват гнездата си в пукнатините на скалите!’“+ 29  „Чухме за гордостта на Моав+ — много е надменен, — за надутостта му, за гордостта му, за надменността му и за високомерието на сърцето му.“+ 30  „‘Познавам яростта му — казва Йехова — и самохвалството му ще бъде напразно. Познавам празните му приказки,+ те няма да се изпълнят.+ 31  Затова ще плача силно за Моав, ще ридая за всички моавци.+ Хората ще тъгуват за жителите на Кир–арес.+ 32  Ще плача за Язир+ повече, отколкото за тебе, лозо на Сивма!+ Буйните ти филизи преминават морето. Стигат до морето — до Язир.+ Опустошителят се нахвърли върху твоите летни плодове*+ и върху събраното от тебе грозде.+ 33  Радостта и веселието са отнети от овощните градини и от моавската земя.+ Направих така, че виното да изчезне от линовете.+ Никой няма да тъпче грозде с радостни викове. Ще се чуват викове, но няма да са радостни.’“+ 34  „‘Виковете от Есевон+ се чуват+ до Елеале+ и чак до Яса,+ гласовете от Сигор+ се чуват до Оронаим+ и чак до Еглат–шелишия,+ защото водите на Нимрим+ пресъхнаха. 35  Ще премахна от Моав — казва Йехова — онези, които донасят жертви на свещените височини и принасят жертвен дим на своя бог.+ 36  Затова сърцето ми ще плаче за Моав като флейта.+ Сърцето ми ще плаче като флейта за хората от Кир–арес.+ Затова изобилието, което той е събрал, ще изчезне.+ 37  Всички глави са обръснати,+ всички бради са отрязани.+ По всички ръце има порязвания,+ а около хълбоците — вретище!’“+ 38  „‘По всички покриви в Моав и по площадите му, навсякъде, се чуват само ридания,+ защото строших Моав като съд, който никой не иска+ — казва Йехова. — 39  Колко много се изплаши той! Плачете силно! О, как отстъпи Моав! Посрамен е.+ Моав стана за смях и всява страх във всички, които са около него.’“ 40  „Това казва Йехова: ‘Ето, както орелът се спуска към плячката си,+ така врагът ще разпери крилата си, за да се спусне към Моав.+ 41  Градовете ще бъдат превзети и укрепените му места ще бъдат завладени. В този ден сърцето на силните моавски мъже ще бъде като сърцето на жена, която изпитва родилни болки.’“+ 42  „‘Моав ще бъде унищожен като народ,+ тъй като се надигна високомерно против Йехова.+ 43  Страх, яма и капан те чакат, жителю на Моав+ — казва Йехова. — 44  Всеки, който бяга от страх, ще падне в ямата, а който излезе от ямата, ще се хване в капана.’+ ‘Защото върху него, върху Моав, ще дойде годината, в която ще го накажа+ — казва Йехова. — 45  Бегълците застанаха изнемощели в сянката на Есевон. Но огън ще излезе от Есевон,+ пламък — от града на Сихон,+ и ще погълне слепоочията на Моав и темето на синовете на недоволството.’+ 46  ‘Горко ти, Моаве!+ Народът на Хамос+ загина. Синовете ти станаха пленници и дъщерите ти — пленнички. 47  В последните дни обаче ще събера пленения моавски народ+ — казва Йехова. — Това е краят на присъдата над Моав.’“+

Бележки под линия

Става дума най–вече за смокини и може би за фурми.