Йеремия 8:1-22
8 „В това време — казва Йехова — хората ще извадят от гробовете костите на царете на Юда и костите на неговите князе, костите на свещениците, костите на пророците и костите на жителите на Йерусалим.+
2 И ще ги разпръснат пред слънцето, пред луната и пред цялото небесно войнство, което обичаха, на което служеха, което следваха,+ което търсеха и на което се покланяха.+ Няма да ги съберат, нито да ги погребат. Те ще бъдат като тор по земята.“+
3 „Всички, които останат от този зъл род, по всички места, по които ще ги разпръсна,+ ще предпочетат смъртта пред живота“+ — казва Йехова, Богът на небесните войнства.
4 „Кажи им: ‘Това казва Йехова: „Нима ще паднат и повече няма да станат?+ Ако един се върне от своя път, няма ли и друг да се върне?+
5 Защо жителите на Йерусалим не са верни и упорстват в своята невярност? Държат се здраво за коварството+ и не искат да се върнат от пътя си.+
6 Аз слушах внимателно,+ но онова, което говореха, не беше добро. Никой не се разкайва за злите си дела+ и не казва: ‘Какво направих?’ Както кон, който препуска в битка, всеки се връща в пътя, по който ходят другите.+
7 Дори щъркелът в небесата знае определеното си време.+ Гургулицата,+ бързолетът и славеят спазват времето, когато трябва да се върнат. Но моят народ не разпозна времето, когато Йехова го съди.“’+
8 ‘Как може да казвате „Ние сме мъдри и притежаваме закона на Йехова“?+ А ето, лъжливото перо*+ на писарите пише само лъжи.
9 Мъдрите се посрамиха.+ Уплашиха се и ще бъдат хванати. Ето, отхвърлиха словото на Йехова и каква мъдрост притежават тогава?+
10 Затова ще дам жените им на други мъже и нивите им — на онези, които ги превземат.+ Защото всеки, от най–малкия до най–големия, придобива нечестна печалба.+ И всеки, от пророка до свещеника, постъпва нечестно.+
11 Небрежно лекуват раната на дъщерята на моя народ,+ като казват „Мир! Мир!“, а всъщност няма мир.+
12 Дали те се засрамиха поради отвратителните си дела?+ Изобщо не се срамуваха, нито можеха да изпитат унижение.+
Затова ще паднат с онези, които падат. Ще се спънат, когато започна да ги наказвам’+ — казва Йехова.+
13 ‘Когато събирам реколтата, ще ги унищожа — казва Йехова.+ — Няма да има грозде по лозата,+ няма да има смокини по смокинята и дори листата ще увехнат. Нещата, които им давам, ще отидат при други вместо при тях.’“
14 „Защо седим и бездействаме? Съберете се и нека влезем в укрепените градове,+ за да умрем* там! Защото Йехова, нашият Бог, ни осъди на смърт*.+ Йехова ни дава да пием отровена вода,+ защото съгрешихме срещу него.
15 Надявахме се на мир, но нищо добро не дойде,+ и на време за изцеление, но ето, страх!+
16 Пръхтенето на конете му се чува от Дан.+ Цялата земя трепери от цвиленето на жребците му.+ Врагът идва и поглъща земята и всичко в нея, града и жителите му.“
17 „Ето, изпращам сред вас отровни змии,+ които не могат да бъдат укротени със заклинания,+ и те ще ви хапят“ — казва Йехова.
18 Неизлечима мъка ме обзе.+ Сърцето ми е болно.
19 Ето, дъщерята на моя народ вика за помощ от далечна земя:+ „Нима Йехова не е на Сион?+ Нима там няма цар?“+
„Защо ме оскърбяват с изваяните си изображения, с нищожните си чужди богове?“+
20 „Жетвата премина, лятото свърши, но ние не сме спасени!“+
21 Съкрушен+ съм заради падението+ на дъщерята на моя народ. Тъжен съм. Ужас ме обзе.+
22 Нима няма балсам в Галаад?+ Нима няма лекар там?+ Защо тогава дъщерята на моя народ не може да оздравее?+
