Йеремия 9:1-26
9 О, да беше главата ми вода и очите ми да бяха извор на сълзи!+ Тогава щях да плача ден и нощ за убитите синове на дъщерята на моя народ.+
2 Да имах поне къде да пренощувам в пустинята като пътник!+ Тогава щях да изоставя своя народ и да си отида от него, защото всички в него са прелюбодейци,+ събрание на предатели.+
3 Обтягат езика си като лък, за да лъжат,+ но не са познати в тази земя с верността си.
„Ходят от зло на зло, а мене ме пренебрегват“+ — казва Йехова.
4 „Пазете се всеки от своя приятел+ и не вярвайте на нито един брат!+ Понеже всеки измества брат си+ и всеки приятел обикаля и клевети,+
5 всеки мами приятеля си+ и никой не говори истината. Научили са езика си да говори лъжи.+ Уморили са се да вършат зло.+
6 Ти живееш сред измама.+ Поради измама те не искат да знаят за мене“+ — казва Йехова.
7 Затова Йехова, Богът на небесните войнства, казва: „Ето, ще ги разтопя и ще ги изпитам!+ Как иначе да постъпя с дъщерята на моя народ?+
8 Езикът им е смъртоносна стрела,+ изрича измама. С устата си човек говори миролюбиво с приятеля си, но в себе си му готви засада.“+
9 „Нима няма да им потърся сметка за това? — казва Йехова. — Нима душата ми няма да отмъсти на такъв народ?+
10 Ще заплача и ще ридая за планините, ще запея жалейна песен+ за пасищата в пустинята, защото ще бъдат изгорени,+ така че никой да не минава през тях, и там няма да се чува гласът на добитъка.+ Птиците и дивите животни ще избягат, ще си отидат.+
11 Ще превърна Йерусалим в купчина камъни,+ в леговище на чакали.+ Ще превърна градовете на Юда в гола пустош без никакви жители.+
12 Кой е мъдър, та да разбере това? На кого говореше устата на Йехова, та да го извести?+ Защо ще бъде съсипана тази земя, защо ще бъде изгорена като пустиня, така че никой да не минава през нея?“+
13 Йехова казва: „Понеже изоставиха моя закон, който поставих пред тях, не слушаха гласа ми и не постъпваха според закона ми,+
14 но следваха опърничавото си сърце+ и изображенията на Ваал,+ както ги научиха бащите им,+
15 затова Йехова, Богът на небесните войнства, Богът на Израил, казва: ‘Ще нахраня този народ с пелин+ и ще го напоя с отровена вода.+
16 Ще ги разпръсна сред народи, които не познаваха нито те, нито техните бащи,+ и ще изпратя след тях меч, за да ги унищожа.’+
17 Това казва Йехова, Богът на небесните войнства: ‘Постъпете разумно и повикайте да дойдат жените, които пеят жалейни песни!+ Изпратете да повикат жените, които умеят да оплакват, и те нека дойдат+
18 и бързо започнат да ридаят за нас! Нека от очите ни потекат сълзи и от клепачите ни — води!+
19 Понеже от Сион се чуват ридания:+ „Опустошени сме!+ Посрамени сме! Оставихме тази земя, жилищата ни са разрушени.“+
20 Затова чуйте вие, жени, словото на Йехова и нека ухото ви да приеме словото от неговата уста! Научете дъщерите си да ридаят+ и една друга се научете на жалейни песни!+
21 Защото смъртта се промъква през прозорците ни, влиза в укрепените ни кули, за да изтреби децата от улиците и младежите от площадите.’+
22 Кажи: ‘Това казва Йехова: „Мъртвите тела на хората ще лежат като тор по полето и като току–що ожънати снопи след жетваря, които няма кой да събере.“’“+
23 Това казва Йехова: „Нека мъдрият не се хвали с мъдростта+ си! Нека силният не се хвали със силата+ си! Нека богатият не се хвали с богатството+ си!“
24 „Но който се хвали, нека се хвали с това, че притежава прозрение*+ и познание за мене и знае, че аз съм Йехова,+ онзи, който проявява милост*, справедливост и праведност на земята,+ защото в такива неща намирам радост“+ — казва Йехова.
25 „Ето, идват дни — казва Йехова, — когато ще потърся сметка от всички, които са обрязани, но въпреки това си остават необрязани,+
26 от Египет,+ от Юда,+ от Едом,+ от синовете на Амон,+ от Моав+ и от всички, които подстригват косата на слепоочията си и живеят в пустинята,+ защото всички тези народи са необрязани и целият Израилев дом е с необрязано сърце.“+
