Йоан 1:1-51

1  В началото+ беше Словото+ и Словото беше с Бога,+ и Словото беше бог*.+  То беше с Бога+ в началото.+  Всичко възникна чрез него+ и без него не възникна нищо. Онова, което възникна  чрез него, беше животът+ и животът беше светлината+ за хората.  И светлината сияе в тъмнината,+ но тъмнината не я надвива.  Появи се човек, изпратен от Бога,+ и името му беше Йоан.+  Той дойде за свидетелство,+ за да даде свидетелство за светлината,+ та чрез него да повярват всякакви хора.+  Той не беше светлината,+ но трябваше да свидетелства+ за светлината.  Истинската светлина,+ която дава светлина+ на всякакви хора,+ предстоеше да дойде в света. 10  Той* беше в света+ и светът възникна чрез него,+ но светът не го позна. 11  Той дойде при своите, а те не го приеха.+ 12  Но на всички онези, които го приеха,+ даде правото да станат Божии деца,+ защото вярваха в името му.+ 13  Те не бяха родени от кръв, нито от плътско желание, нито от човешка воля, а от Бога.+ 14  И Словото стана плът+ и живееше сред нас, и ние видяхме славата му — слава, която единородният син+ има от баща си. Той беше изпълнен с незаслужена милост и истина.+ 15  (Йоан свидетелства за него, тоест викаше — именно той каза: „Идващият след мене ме изпревари, защото съществуваше преди мене.“)+ 16  Понеже всички ние постоянно получавахме от онова, което той имаше в изобилие+ — незаслужена милост.+ 17  Защото Законът беше даден чрез Моисей,+ а незаслужената милост+ и истината+ дойдоха чрез Исус Христос. 18  Нито един човек никога не е виждал Бога,+ но единородният бог*,+ който е най–близо+ до Бащата*, е този, който го изяви.+ 19  Ето свидетелството на Йоан, когато юдеите изпратиха при него свещеници и левити от Йерусалим, за да го попитат: „Кой си ти?“+ 20  И той призна, не отрече, а призна: „Аз не съм Христос*.“+ 21  И те го попитаха: „Тогава кой си? Илия ли?“+ А той отговори: „Не.“ „Да не си Пророкът?“+ А той отговори: „Не!“ 22  Тогава го попитаха: „Кой си ти? Кажи, за да отговорим на онези, които ни изпратиха. Какво ще кажеш за себе си?“+ 23  Той каза: „Аз съм гласът на онзи, който вика в пустинята: ‘Изправете пътя пред Йехова’, както е казал пророк Исаия.“+ 24  А изпратените бяха от фарисеите*. 25  И го разпитваха с думите: „Тогава защо покръстваш,+ щом не си Христос, Илия или Пророкът?“ 26  Йоан им отговори, казвайки: „Аз покръствам с вода. Сред+ вас обаче стои един, когото не познавате,+ 27  идващият след мене, на когото не съм достоен да развържа ремъците на сандалите.“+ 28  Това стана във Витания* отвъд Йордан, където Йоан покръстваше.+ 29  На следващия ден той видя Исус да идва към него и каза: „Ето Агнето+ на Бога, което премахва греха+ на света!+ 30  Това е онзи, за когото казах: ‘Идващият след мене ме изпревари, защото съществуваше преди мене.’+ 31  Дори и аз не го познавах, но дойдох да покръствам с вода, за да стане явен той пред Израил.“+ 32  И Йоан даде свидетелство, като каза: „Видях как духът слиза като гълъб от небето и как остана върху него.+ 33  Дори и аз не го познавах, но Онзи, който ме изпрати+ да покръствам с вода, ми каза: ‘Върху когото видиш да слиза и да остава духът, той е този, който ще покръства със светия дух.’+ 34  И аз видях това и свидетелствам, че този е Божият син.“+ 35  На следващия ден Йоан пак стоеше там и с него бяха двама от учениците му, 36  и като погледна към минаващия Исус, каза: „Ето Агнето+ на Бога!“ 37  И като чуха неговите думи, двамата ученици тръгнаха след Исус. 38  Тогава Исус се обърна и като видя, че го следват, ги попита: „Какво искате?“ Те му отговориха: „Рави (което означава „Учителю“), къде живееш?“ 39  Той им каза: „Елате да видите.“+ И те отидоха и видяха къде живее, и останаха с него през този ден. А беше около десетият час*. 40  Андрей,+ братът на Симон Петър, беше един от двамата, които чуха думите на Йоан и тръгнаха след Исус. 41  И най–напред той намери брат си Симон и му каза: „Намерихме Месията“+ (което означава „Христос“).+ 42  И го заведе при Исус. Исус го погледна+ и му каза: „Ти си Симон,+ Йоановият син,+ ще се казваш Кифа“ (което на гръцки е Петър*).+ 43  На следващия ден Исус поиска да тръгне за Галилея и като намери Филип,+ му каза: „Бъди мой последовател.“+ 44  А Филип беше от Витсаида,+ от града на Андрей и Петър. 45  И Филип намери Натанаил+ и му каза: „Намерихме онзи, за когото писаха Моисей в Закона+ и Пророците+ — Исус, Йосифовият син,+ който е от Назарет.“ 46  Но Натанаил му отвърна: „Може ли нещо добро да дойде от Назарет?“+ Филип му каза: „Ела и виж.“ 47  Исус видя идващия към него Натанаил и каза за него: „Ето един истински израилтянин, в когото няма никаква измама.“+ 48  Натанаил го попита: „Откъде ме познаваш?“ Исус му отговори с думите: „Видях те, когато беше под смокинята, още преди Филип да те повика.“ 49  Натанаил каза в отговор: „Учителю*, ти си Божият син,+ ти си Царят+ на Израил.“ 50  Исус му отговори: „Вярваш, защото ти казах, че те видях под смокинята ли? Ще видиш и по–велики от тези неща.“ 51  Каза му още: „Казвам ви самата истина, ще видите небето отворено и как Божиите ангели+ се качват там и слизат при Човешкия син.“+

Бележки под линия

Или: „богоподобно“, „божествено“. Виж Приложение № 5.
Тоест „Словото“.
Така е според най–старите гръцки ръкописи. По–късни ръкописи го предават като „единородният Син“. Виж Йоа 1:1, бел. под линия.
Буквално: „в прегръдката на Бащата“.
Или: „Помазаникът“, „Месията“. Виж Мт 2:4, бел. под линия.
Виж Мт 3:7, бел. под линия.
Не става дума за Витания, която била близо до Йерусалим.
Около 16 ч. според нашето измерване на времето. Юдеите започвали да броят часовете от изгрева на слънцето.
Както „Кифа“ (на арамейски), така и „Петър“ означават „камък, скален къс“.
Виж Мт 23:7, бел. под линия.