Йоан 20:1-31
20 На първия ден+ от седмицата Мария Магдалина отиде при гробницата рано сутринта, още по тъмно, и видя, че камъкът вече е отместен от входа на гробницата.+
2 Затова тичешком отиде при Симон Петър и при другия ученик,+ когото Исус особено обичаше, и им каза: „Отнесли са Господаря от гробницата+ и не знаем къде са го положили.“
3 Тогава Петър+ и другият ученик излязоха и тръгнаха към гробницата.
4 Двамата се затичаха заедно, но другият ученик тичаше по–бързо от Петър и стигна пръв до гробницата.
5 И като надникна вътре, видя погребалните превръзки,+ но не влезе.
6 Тогава след него дойде и Симон Петър, влезе в гробницата и видя погребалните превръзки на земята,+
7 а също и платното, с което беше увита главата на Исус, но то не беше заедно с превръзките, а навито отделно, на друго място.
8 Тогава другият ученик, който беше стигнал пръв до гробницата, също влезе вътре и видя, и повярва.
9 Защото те още не разбираха казаното в Писанието, че той трябва да възкръсне от мъртвите.+
10 И учениците се върнаха по домовете си.
11 Мария обаче остана при гробницата и плачеше. И плачейки, надникна вътре в гробницата
12 и видя двама ангели+ в бели дрехи — единият седеше на мястото на главата, а другият на мястото на краката — там, където преди беше положено Исусовото тяло.
13 И те я попитаха: „Жено, защо плачеш?“ Тя им отговори: „Отнесли са Господаря ми и не знам къде са го положили.“
14 След тези думи тя се обърна и видя, че там стои Исус, но не разбра, че това беше той.+
15 Исус я попита: „Жено, защо плачеш? Кого търсиш?“+ А тя си мислеше, че това е градинарят, и му каза: „Господине, ако ти си го отнесъл, кажи ми къде си го положил и аз ще го взема.“
16 Исус я повика: „Мария!“+ Като се обърна, тя възкликна на еврейски „Равуни!“+ (което означава „Учителю!“).
17 Исус ѝ каза: „Не се дръж за мене, защото още не съм се възнесъл при Бащата. Но върви при братята ми+ и им кажи: ‘Отивам при моя Баща+ и вашия Баща и при моя Бог+ и вашия Бог.’“+
18 Мария Магдалина дойде при учениците и им предаде новината „Видях Господаря!“, а също и нещата, които той ѝ каза.+
19 И по–късно през същия ден, който беше първият от седмицата,+ Исус дойде,+ застана сред тях и им каза „Мирът да бъде с вас!“,+ макар че там, където бяха учениците, вратите бяха залостени поради страха+ от юдеите*.
20 И след тези думи той им показа и ръцете си, и ребрата си.+ Тогава учениците се зарадваха,+ че виждат Господаря.
21 Затова Исус пак им каза: „Мирът да бъде с вас! Както Бащата изпрати мене,+ така и аз изпращам вас.“+
22 И след тези думи той духна върху тях и им каза: „Приемете свети дух.+
23 На когото простите греховете,+ ще му бъдат простени, на когото не ги простите, няма да му бъдат простени.“+
24 Но Тома,+ един от дванайсетте, който беше наричан Близнак, не беше с тях, когато дойде Исус.
25 И другите ученици му казаха: „Видяхме Господаря!“ А той им каза: „Докато не видя на ръцете му раните от гвоздеите и не пъхна пръста си в тези рани, и докато не пъхна ръката си в ребрата му,+ изобщо няма да повярвам.“+
26 И ето, осем дни по–късно, учениците му отново бяха вътре и Тома беше с тях. И въпреки че вратите бяха залостени, Исус дойде и застана сред тях, като каза: „Мирът да бъде с вас!“+
27 След това каза на Тома: „Сложи си пръста тук и виж ръцете ми, дай си ръката+ и я пъхни в ребрата ми, и недей вече да се съмняваш, но повярвай.“
28 Тома му отговори с думите: „Господарю мой и Боже мой*!“+
29 Исус му каза: „Повярва, защото ме видя ли? Щастливи са онези, които без да видят, вярват.“+
30 Исус извърши пред учениците си много други знамения, които не са записани в този свитък.+
31 А тези са записани,+ за да повярвате, че Исус е Христос, Божият син, и като вярвате,+ да получите живот чрез неговото име.
