Йоан 4:1-54
4 И когато Господарят научи за стигналата до фарисеите вест, че той, Исус, правел и покръствал+ повече ученици от Йоан —
2 макар че всъщност не самият Исус покръстваше, а неговите ученици, —
3 напусна Юдея и отново тръгна към Галилея.
4 Но трябваше да мине през Самария.+
5 Така стигна до един град в Самария, който се наричаше Сихар и се намираше близо до земята, която Яков даде на своя син Йосиф.+
6 Там беше и Якововият кладенец.+ И изморен от пътуването, Исус седеше до кладенеца. А беше около шестият час*.
7 Една самарянка дойде да си налее вода. И Исус ѝ каза: „Дай ми да пия.“
8 (А неговите ученици бяха отишли в града да купят храна.)
9 И самарянката го попита: „Как така ти, въпреки че си юдей, искаш вода от мене, самарянката?“ (Защото юдеите нямаха никакви отношения със самаряните.)+
10 Исус ѝ отговори: „Ако познаваше дара+ от Бога и кой+ ти казва ‘Дай ми да пия’, щеше да поискаш от него и той щеше да ти даде жива вода.“+
11 Тя му каза: „Господине, та ти дори нямаш съд, с който да извадиш вода, а кладенецът е дълбок. Тогава откъде имаш тази жива вода?
12 Нима си нещо повече+ от нашия прародител Яков, който ни даде кладенеца и самият той пиеше от него, както и синовете му и добитъкът му?“
13 Исус ѝ отговори с думите: „Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее.
14 Който обаче пие от водата, която аз ще му дам, никога няма да ожаднее,+ но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода,+ бликаща, за да дава вечен живот.“+
15 Жената му каза: „Господине, дай ми от тази вода, така че да не ожаднявам повече, нито да идвам на това място да вадя вода.“
16 Той ѝ каза: „Отиди, извикай мъжа си и елате тук.“
17 Жената отговори: „Нямам мъж.“ Исус ѝ каза: „Добре отговори ‘Нямам мъж’.
18 Защото си имала петима мъже и този, който имаш сега, не ти е мъж. Ти каза истината.“
19 Жената възкликна: „Господине, виждам, че си пророк.+
20 Прадедите ни идваха за поклонение на тази планина,+ а вие казвате, че мястото, където хората трябва да се покланят, е Йерусалим.“+
21 Исус ѝ каза: „Повярвай ми, жено, идва времето, когато нито на тази планина ще се покланяте+ на Бащата, нито в Йерусалим.+
22 Вие се покланяте на онова, което не познавате,+ ние се покланяме на онова, което познаваме, защото спасението произхожда от юдеите.+
23 Но идва времето — и то е сега, — когато истинските поклонници ще се покланят на Бащата с дух+ и истина,+ понеже такива поклонници търси Бащата.+
24 Бог е дух+ и онези, които му се покланят, трябва да му се покланят с дух и истина.“+
25 Жената му каза: „Знам, че идва Месията,+ наречен Христос.+ Когато дойде, той ще ни разкрие всичко.“
26 Исус ѝ каза: „Това съм аз, който разговарям с тебе.“+
27 В същото време дойдоха учениците му и се учудиха, че той разговаря с жена. Разбира се, никой не каза „Какво искаш?“ или „Защо говориш с нея?“.
28 Така че жената остави стомната си и отиде в града и каза на хората:
29 „Елате да видите човека, който ми каза всичко, каквото съм вършила. Да не би това да е Христос?“+
30 Те излязоха от града и тръгнаха към него.
31 Междувременно учениците го подканяха с думите: „Учителю*,+ яж.“
32 Но той им отвърна: „Имам храна, за която вие не знаете.“
33 Тогава учениците започнаха да се питат: „Да не би някой да му е донесъл нещо за ядене?“
34 Исус им каза: „Моята храна+ е да изпълнявам волята+ на онзи, който ме е изпратил, и да извърша докрай работата, която той ми е възложил.+
35 Не казвате ли, че до началото на жетвата остават четири месеца? Ето, казвам ви, вдигнете очите си и вижте нивите, узрели за жетва.+
36 Жетварят вече получава заплатата си и събира плод за вечен живот,+ така че сеячът+ и жетварят да се радват заедно.+
37 Тук наистина са верни думите: един е сеячът, а друг жетварят.
38 Изпратих ви да жънете онова, за което не сте се трудили. Други се трудиха,+ а вие събирате плодовете от труда им.“
39 И много от самаряните в този град повярваха+ в него заради думите на жената, която даде свидетелство: „Той ми каза всичко, каквото съм вършила.“+
40 Така че като дойдоха при него, самаряните го помолиха да остане при тях и той остана там два дни.+
41 И още много от тях повярваха заради неговите думи+
42 и казаха на жената: „Вече вярваме не въз основа на твоите думи, а защото сами чухме+ и знаем, че този човек наистина е спасителят+ на света.“
43 След тези два дни той тръгна оттам за Галилея.+
44 Но самият Исус даде свидетелство, че пророкът не намира почит в родния си край.+
45 И като пристигна в Галилея, галилейците го приеха, защото бяха видели всичко, което той извърши в Йерусалим на празника,+ понеже те също бяха ходили на празника.+
46 И той пак отиде в Кана,+ в Галилея, където беше превърнал водата във вино.+ И в Капернаум имаше един служител на царя, чийто син беше болен.+
47 Като чу, че Исус бил дошъл от Юдея в Галилея, този човек отиде при него и го помоли да дойде и да излекува сина му, който беше на смъртно легло.
48 Исус обаче му каза: „Ако не видите знамения+ и чудеса,+ изобщо няма да повярвате.“
49 Царският служител го помоли: „Господарю, ела, преди детето ми да е умряло!“
50 Исус му отвърна: „Отиди си,+ синът ти е жив.“+ Мъжът повярва на думите на Исус и си тръгна.
51 А още докато вървеше по пътя, робите му излязоха да го посрещнат и да му кажат, че момчето му е живо.+
52 И той ги попита за часа, в който то оздравя. А те му отговориха: „Вчера в седмия час* му мина треската.“+
53 Така бащата разбра, че това е станало по същото време,+ когато Исус му каза „Синът ти е жив“. И той и всички в дома му станаха вярващи.+
54 А това беше второто знамение,+ което Исус извърши, след като отиде от Юдея в Галилея.
