Йоан 5:1-47
5 След това имаше празник+ на юдеите и Исус отиде в Йерусалим.
2 А в Йерусалим при Овчата порта+ имаше къпалня, наречена на еврейски Витесда, с пет колонади.
3 В тях лежаха множество болни, слепи, куци и хора с изсъхнали крайници.
4 ——*
5 Там имаше и един човек, болен вече трийсет и осем години.
6 Като видя лежащия мъж и като знаеше, че е болен вече дълго време,+ Исус му каза: „Искаш ли да оздравееш?“+
7 Болният мъж му отговори: „Господине, няма кой да ме спусне в къпалнята, когато водата е развълнувана, и докато успея да сляза, някой друг ме изпреварва.“
8 Исус му каза: „Стани, вземи носилката си и ходи.“+
9 И мъжът веднага оздравя и като взе носилката си, започна да ходи.
А този ден беше събота*.+
10 Затова юдеите казаха на излекувания мъж: „Събота е и не е позволено+ да носиш носилката.“
11 Но той им отговори: „Онзи, който ме излекува, ми каза ‘Вземи носилката си и ходи’.“
12 Те го попитаха: „Кой е човекът, който ти каза ‘Вземи я и ходи’?“
13 Но излекуваният мъж не знаеше кой е той, защото Исус си беше тръгнал, а на това място имаше множество хора.
14 След това Исус го срещна в храма и му каза: „Ето, сега си здрав. Недей да грешиш повече, за да не те сполети нещо по–лошо.“
15 Човекът отиде и каза на юдеите, че го е излекувал Исус.
16 И заради това юдеите започнаха да преследват+ Исус, защото вършеше тези неща в събота.
17 Но той им каза: „Моят Баща работи досега, и аз също работя.“+
18 Именно заради това юдеите още по–упорито търсеха случай да го убият,+ защото той не само нарушаваше съботата, но и наричаше Бога свой Баща,+ правейки себе си равен+ на Бога.
19 Затова Исус се обърна към тях: „Казвам ви самата истина, Синът не може да направи нищо от себе си, но прави само онова, което вижда, че прави Бащата.+ Защото каквото прави Той, това прави по същия начин и Синът.
20 Понеже Бащата обича Сина+ и му показва всичко, което самият той прави, и ще му покаже и по–велики от тези дела, за да се чудите.+
21 Защото както Бащата възкресява мъртвите и им дава живот,+ така и Синът дава живот на онези, на които иска.+
22 Защото Бащата не съди никого, но е предал цялото съдене на Сина,+
23 за да почитат всички Сина,+ както почитат Бащата. Който не почита Сина, не почита и Бащата, който го е изпратил.+
24 Казвам ви самата истина, който чува думите ми и вярва в онзи, който ме е изпратил, има вечен живот+ и няма да бъде осъден, но преминава от смъртта към живота.+
25 Казвам ви самата истина, идва времето — и то е сега, — когато мъртвите+ ще чуят гласа+ на Божия син и тези, които го послушат, ще живеят.+
26 Защото както Бащата има в себе си живот,+ така и на Сина е дал да има в себе си живот.+
27 И му е дал власт да съди,+ защото той е Човешкият син.+
28 Не се чудете на това, защото идва часът, когато всички, които са в паметните гробници,+ ще чуят гласа му
29 и ще излязат: онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот,+ а онези, които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.+
30 Не мога да направя нищо от себе си — съдя според онова, което чувам, и присъдата, която издавам, е праведна,+ защото не искам своята воля, а волята+ на онзи, който ме е изпратил.
31 Ако сам свидетелствам+ за себе си, моето свидетелство не е истинно.+
32 Друг свидетелства за мене и знам, че свидетелството, което той дава+ за мене, е истинно.
33 Вие изпратихте хора при Йоан и той свидетелства за истината.+
34 Но на мене не ми е нужно свидетелство от човек, а ви казвам всичко това, за да бъдете спасени.+
35 Той беше светилник, който гореше и светеше, и не за дълго вие бяхте готови да се радвате много на светлината му.+
36 Но за мене е дадено по–голямо от Йоановото свидетелство, защото делата, които моят Баща ми възложи да извърша, именно делата, които върша,+ свидетелстват за мене, че Бащата ме е изпратил.
37 И Бащата, който ме изпрати, сам свидетелства за мене.+ Вие никога не сте чували гласа му, нито сте виждали облика му+
38 и неговото слово не остава във вас, защото не вярвате на онзи, когото е изпратил.
39 Вие изследвате Писанието,+ защото мислите, че чрез него ще имате вечен живот, а именно то свидетелства за мене.+
40 Но въпреки това не искате да дойдете при мене, за да имате живот.+
41 Аз не приемам слава от хората,+
42 но добре знам, че нямате в себе си любов към Бога.+
43 Аз дойдох от името на своя Баща,+ но вие не ме приемате. Ако обаче някой друг дойде от свое име, него ще приемете.
44 И как можете да ми вярвате, след като приемате слава+ един от друг и не се стремите към славата, която е от единствения Бог?+
45 Не мислете, че аз ще ви обвиня пред Бащата, обвинява ви Моисей,+ на когото възлагате надеждата си.
46 Всъщност, ако вярвате на Моисей, ще вярвате и на мене, защото той писа за мене.+
47 Но ако не вярвате на неговите писания,+ как тогава ще вярвате на моите думи?“
