Йов 10:1-22
10 Моята душа ненавижда живота ми,+ще излея мъката си,ще говоря поради горчивината на душата си!
2 Ще кажа на Бога: ‘Не ме обявявай за виновен!Обясни ми защо се бориш с мене!
3 Харесва ли ти да постъпваш неправедно,+да отхвърляш усърдния труд на ръцете си+и да гледаш благосклонно към замислите на злите?
4 Нима очите+ ти са от плът?Нима виждаш нещата така, както ги вижда човекът?+
5 Нима дните ти са като дните на смъртния човек+и годините ти като годините на човешки живот,
6 та търсиш прегрешение в менеи издирваш дали съм извършил грях?+
7 Така постъпваш, макар и да знаеш, че съм прав,+и няма кой да ме избави от ръката ти.+
8 Твоите ръце ме оформиха и ме направиха+изцяло, от всяка страна, но сега искаш да ме погълнеш.
9 Спомни си, моля те, че ме направи от глина+и ще ме върнеш в пръстта!+
10 Нима не ме изля като млякои не ме сгъсти като сирене?+
11 Облече ме с плът и кожа,в едно цяло ме изтъка от кости и жили.+
12 Ти ми подари живот и прояви към мене милост*.+Твоите грижи+ пазеха духа ми.
13 Но криеш друго в сърцето си,знам, че е друго намерението ти.
14 Ако съм извършил грях пред очите ти+и не ме смяташ за невинен за моето прегрешение,+
15 ако наистина съм сгрешил, горко ми!+Ако обаче съм прав, няма да вдигна главата си,+покрит с позор и изпълнен със страдание.+
16 Ако надигна надменно глава,+ ти ще ме преследваш като млад лъв+и отново ще ми покажеш величието си.
17 Ще доведеш нови свидетели против менеи гневът ти към мене ще расте.Ще ме връхлита неволя след неволя.
18 Защо ме извади от майчината утроба?+Защо не умрях, преди да ме видят човешки очи,
19 все едно, че никога не ме е имало!Да бях пренесен от майчината утроба в гроба!’
20 Нима дните ми не са малобройни?+ Нека той ме пусне,нека отвърне погледа си от мене, та малко да се ободря,+
21 преди да отида — без да се върна+ —в земята на тъмнината и непрогледния мрак,+
22 в тъмната и мрачна земя, където царят непрогледен мраки безредие, където светлината е като тъмнина.“
