Йов 14:1-22
14 Човекът, роден от жена,+живее малко+ и е изпълнен с безпокойство.+
2 Той разцъфтява като цвят и бива откъснат,+преминава като сянка+ и изчезва без следа.
3 Към такъв човек насочваш погледа си,изправяш ме на съд+ срещу самия себе си.
4 Кой може да направи така, че чист да се роди от нечист?+Никой!
5 Дните на човека са ограничени,+броят на месеците му е в твоята власт.Ти издаде за него наредба, която той не може да престъпи.
6 Отвърни погледа си от него, за да си отдъхне малко,+докато не намери радост като наемен работник в края на деня!
7 Защото дори и за дървото има надежда,че ако бъде отсечено, пак ще покара+и няма да остане без издънка.
8 Ако коренът му остарее в земятаи пънът му умре в пръстта,
9 то ще покара, когато усети вода,+и ще пусне клонки като млада фиданка.+
10 Но човекът умира и лежи повален.Човекът от пръст издъхва, и къде е?+
11 Водите на морето изчезват,реката се оттича и пресъхва.+
12 Подобно на това и човекът ще легне и няма да стане.+Докато не изчезне небето, няма да се събуди,+няма да бъде вдигнат от съня си.+
13 Защо не ме скриеш в гроба*!+Защо не ме държиш скрит там, докато гневът ти не премине,защо не ми определиш срок+ и после да си спомниш за мене!+
14 Ако човек умре, ще живее ли отново?+Ще чакам през всичките дни на робството си*,+докато не дойде освобождението ми.+
15 Ще ме повикаш и аз ще ти отговоря,+ще копнееш за делото на ръцете си.
16 Сега обаче броиш всяка моя крачка,+не търсиш нищо друго освен греховете ми.+
17 Престъпленията ми са затворени здраво в торба+и ти запечатваш с лепило прегрешението ми.
18 Но дори и планината рухва и изчезва,дори и скалата е преместена от мястото си.
19 Водата стопява дори и камъните,пороите отмиват земната пръст.Така ти лишаваш от надежда смъртния човек.
20 Надвиваш го веднъж завинаги и той изчезва,+променяш лицето му и го отпращаш.
21 Когато синовете му получават почит, той не знае за това,+когато биват презирани, той не ги вижда.
22 Докато е жив, плътта му е пронизвана от болкаи душата му е изпълнена с печал, докато е в него.“
