Йов 16:1-22
16 А Йов отговори:
2 „Чувал съм много такива неща.Всички вие сте жестоки утешители!+
3 Имат ли край празните думи?+Откъде идва тази горчилка, която те кара да говориш така?
4 И аз мога да говоря като вас.Ех, ако душите ви бяха на мястото на моята душа,дали щях да ви нападна с красиви думи+и да клатя презрително глава?+
5 Не, щях да ви укрепя с думите си+и утехата от моите устни щеше да ви донесе облекчение.
6 Ако говоря, болката ми не намалява+и ако престана, какво от нея преминава?
7 Но ето, Бог ме измори,+съсипа всички, които се събираха около мене.
8 И нещо повече — ти ме сграбчваш и това става свидетелство,+така че моето нещастие надига глас срещу мене. То свидетелства срещу мене пред очите ми.
9 Божият гняв ме разкъсва, Бог изпитва неприязън+ към мене,скърца със зъби срещу мене.+Противникът ми ме пронизва с поглед.+
10 Широко са отворили устата си срещу мене,+презрително удрят плесници по бузите ми,събират се като голямо множество против мене.+
11 Бог ме предава в ръцете на момченца,хвърля ме стремглаво в ръцете на злодеи.+
12 Живеех спокойно, но той ме разтърси,+хвана ме за врата и ме пречупи,взе ме на прицел.
13 Стрелците+ му ме обкръжават,той пронизва бъбреците ми+ и не изпитва жал,излива жлъчката ми на земята.
14 Пробива ме като крепостна стена, нанасяйки ми удар след удар,хвърля се срещу мене като силен воин.+
15 Съших си дреха от вретище,+ за да покрия кожата си,захвърлих своя рог* в праха.+
16 Лицето ми се зачерви от плач,+върху клепачите ми тегне мрак,+
17 макар че в ръцете ми няма насилиеи молитвата ми е чиста.+
18 О, земьо, не покривай кръвта ми!+И нека викът ми не стихва!
19 Ето, онзи, който свидетелства за мене, е в небесата,моят свидетел е във висините.+
20 Моите приятели говорят против мене,+но аз, забравил за съня, обръщам взор към Бога.+
21 Нека бъде отсъдено в спора между човека и Бога,както се решава спор между човешки син и неговия ближен!+
22 Защото ще изминат само няколко годинии аз ще си отида по пътя, от който няма да се върна.+
