Йов 17:1-16
17 Духът ми е сломен,+ дните ми угаснахаи само гробището ме очаква.+
2 Отвсякъде усещам присмех,+очите ми непрестанно виждат бунтовничеството на тези хора.
3 Моля те, застъпи се за мене!+Кой друг ще стисне ръката ми,+ застъпвайки се за мене?
4 Ти скри разума от техните сърца+и затова не ги възвеличаваш.
5 Такъв човек предлага имота си на своите приятели,докато очите на собствените му синове гаснат.+
6 Бог прави така, че хората да говорят подигравателно за мене*+и да ме заплюват в лицето.+
7 Очите ми помръкват от безпокойство+и частите на тялото ми стават като сянка.
8 Честните хора гледат смаяно товаи невинните се възмущават от отстъпника.
9 Праведният ще следва непоколебимо пътя си+и който е с чисти ръце,+ ще увеличава силата си.+
10 А вие продължавайте, не спирайте, моля ви,понеже сред вас не намирам мъдър човек.+
11 Дните ми преминаха,+ съсипани са намеренията ми,+желанията на сърцето ми.
12 Заменят деня с нощ+ и казват:‘Тъмно е и скоро ще съмне.’
13 Ако чакам още, гробът* ще стане мой дом,+ще си наглася постеля в мрака.+
14 Към ямата на гроба+ ще извикам: ‘Татко мой!’И към червея:+ ‘О, майко моя, сестро моя!’
15 Тогава къде е моята надежда?+Вижда ли някой надежда за мене?
16 Тя ще отиде долу при портите на гроба*,когато двамата заедно слезем в пръстта.“+
