Йов 19:1-29
19 А Йов отговори:
2 „Докога ще измъчвате душата ми+и ще ме съсипвате с думи?+
3 Ето, вече десет пъти ме порицаватеи не ви е срам, че се отнасяте така жестоко към мене.+
4 Дори и да съм допуснал грешка,+грешката ми ще си остане с мене.
5 Ако издигате себе си над мене+и показвате, че съм заслужил своя позор,+
6 тогава знайте, че сам Бог ме е заблудили ме е оплел в ловджийската си мрежа.+
7 Ето, викам ‘Насилие!’, но не получавам отговор,+отправям зов за помощ, но няма справедливост.+
8 Той прегражда пътя ми с каменна стена+ и не мога да мина през нея,покрива пътищата ми с тъмнина,+
9 лишава ме от слава+и сваля венеца от главата ми.
10 Той ме събаря отвсякъде и аз изчезвам,изтръгва от корен надеждата ми подобно на дърво.
11 Гневът му пламва срещу мене+и той ме смята за свой противник.
12 Отрядите му се обединяват, издигат насип срещу мене+и обсаждат шатъра ми.
13 Той отдалечи от мене собствените ми братя+и онези, които ме познават, се отвръщат от мене.
14 Приятелите ми изчезнаха+и познатите ми ме забравиха,
15 както и онези, които живееха като пришелци в дома ми.+ Дори робините ми гледат на мене като на чужд човек.Станах като някой непознат за всички.
16 Викам служителя си, но той не отговаря,с устата си го моля за състрадание.
17 Дъхът ми е отвратителен дори и за жена ми,+миризмата от мене е отблъскваща и за синовете, излезли от утробата на майка ми.
18 И децата ме презират+ —щом се надигна, започват да говорят против мене.
19 Всички, които ми бяха близки, се отвращават от мене+и всички, които обичам, са се обърнали срещу мене.+
20 Тялото ми стана само кожа и кости,+едва избягах от смъртта*.
21 Смилете се, смилете се над мене, приятели мои,+защото срещу мене е ръката на самия Бог!+
22 Защо и вие ме преследвате, както ме преследва Бог?+Защо не се насищате с плътта ми?
23 Ех, да бяха записани думите ми,да бяха написани в книга,
24 с железен резец+ и оловода бяха издълбани неизличимо върху скала!
25 Знам обаче, че онзи, който ще ме откупи,+ е жив,ще дойде след мене и ще застане+ над пръстта.
26 И след като кожата ми е свалена, ще стане така —въпреки че плътта ми се стопи, ще видя Бога,
27 самият аз ще го видя,+моите очи ще го съзрат, а не нечии други.Самата ми вътрешност изнемогва от очакване.*
28 Но вие питате ‘Как така го преследваме?’,+сякаш коренът на злото се крие в мене.
29 Страхувайте се за себе си, да не би да ви настигне меч,+защото мечът излиза яростно срещу прегрешениятаи ще разберете, че има кой да съди!“+
