Йов 2:1-13

2  После настъпи денят, в който синовете* на Йехова, истинският Бог, дойдоха да се представят пред него. Заедно с тях дойде и Сатана*, за да се представи пред Йехова.+  Тогава Йехова попита Сатана: „А сега откъде идваш?“ И Сатана отговори на Йехова: „Обикалях по земята и я оглеждах.“+  И Йехова каза още на Сатана: „Обърна ли внимание на моя служител Йов?+ На земята няма друг като него — безукорен и праведен човек,+ който се бои от Бога+ и се отклонява от злото.+ Дори и сега той продължава да държи на своята неопетненост*,+ макар че ти ме подбуди+ да го съсипя без причина.“+  Но Сатана+ отговори на Йехова: „Кожа за кожа, да, всичко, което има човек, ще го даде за живота* си!+  Но моля те, протегни ръка, посегни на костите и плътта му и виж дали няма да те прокълне в лицето!“+  Тогава Йехова каза на Сатана: „Ето, той е в ръцете ти! Само пощади живота му!“  И Сатана излезе от присъствието на Йехова+ и порази Йов с ужасни циреи+ от главата до петите.  А Йов си взе парче от глинен съд, с което да се чеше. И седеше в пепелта.+  Накрая неговата жена му каза: „Още ли продължаваш да държиш на своята неопетненост?+ Прокълни Бога и умри!“ 10  Но той ѝ отвърна: „Говориш като безразсъдна+ жена! Нима трябва да приемаме от истинския Бог само доброто, но не и злото?“+ Във всичко това Йов не съгреши с устните си.+ 11  Трима приятели на Йов чуха за всички нещастия, които го бяха сполетели, и дойдоха, всеки от своето място: теманецът+ Елифаз, шуахецът+ Валдад и наамецът Софар.+ Уговаряйки се помежду си, те се срещнаха,+ за да дойдат да изразят съчувствието си и да утешат Йов.+ 12  Когато вдигнаха очи отдалече, те не можаха да го познаят. Тогава заплакаха с глас, раздраха+ горните си дрехи и започнаха да хвърлят пръст към небето върху главите си.+ 13  И седем дни и седем нощи седяха+ с него на земята, без да му кажат нито дума, тъй като виждаха колко голяма е болката+ му.

Бележки под линия

Или: „ангелите“.
Виж Йов 1:6, бел. под линия.
За значението на сродните помежду си еврейски думи, които в този стих са преведени като „безукорен“ и „неопетненост“, виж Би 6:9, бел. под линия.
Буквално: „душата“. Също в 6 стих.