Йов 31:1-40
31 Сключих договор с очите си.+Тогава как бих посмял да заглеждам девица?+
2 Какъв дял дава Бог от горе,+какво е наследството, идващо от Всемогъщия във висините?
3 Нима няма бедствие за злосторника+и нещастие за онези, които вършат злини?
4 Той не вижда ли пътищата ми+и не брои ли всичките ми стъпки?
5 Ако съм ходил с нечестни хора,+ако краката ми бързат към измама,+
6 той ще ме претегли с точни везни,+Бог ще научи за моята неопетненост*.+
7 Ако крачките ми са се отклонили от пътя,+ако сърцето ми е последвало очите ми,+ако някакво грешно дело се е прилепило към ръцете ми,+
8 нека друг яде онова, което съм посял,+нека потомците ми бъдат изкоренени от мястото си!
9 Ако сърцето ми се е подмамило по някоя жена+и съм дебнал+ пред вратата на ближния си,
10 нека моята жена мели зърно за другигои нека други мъже се навеждат над нея!+
11 Та нали това би било разпуснато поведение,прегрешение, което трябва да се представи пред съдиите.+
12 Това е огън, който поглъща до пълно унищожение+и пуска корен сред всичко, което ражда земята ми.
13 Ако съм лишавал от правосъдие роба сиили робинята си, когато са се съдили с мене,
14 то какво ще направя, когато Бог се надигне против мене?И какво ще му кажа, когато ми потърси сметка?+
15 Нима онзи, който ме е направил в утробата, не е направил и него?+Не е ли един онзи, който ни е приготвил в майчината утроба?
16 Ако съм лишавал бедните от радост+и съм помрачавал очите на вдовицата,+
17 ако съм ял залъка си сам,а сирачето* не е яло от него+ —
18 то растеше при мене като при баща още от младостта ми,помагах на вдовиците, откакто излязох от майчината утроба, —
19 ако съм гледал, че някой загива, понеже няма дреха,+и че бедният няма с какво да се покрие,
20 ако той не ме е благославял*+и не се е стоплял с вълната,+ остригана от младите ми овни,
21 ако съм махал заплашително с ръка срещу сирачето,+виждайки при градската порта,+ че то има нужда от помощта ми,
22 нека рамото ми се извади от ставата си,нека ръката ми се пречупи в рамото!
23 Но аз се страхувах да не ме сполети бедствие от Бога,не бих могъл да устоя пред неговото величие.+
24 Ако съм разчитал на златото,ако съм казал на чистото злато ‘В тебе е надеждата ми!’,+
25 ако съм се радвал, че имам голямо богатство+и че ръката ми е придобила много неща,+
26 ако съм гледал как изгрява светлинатаили как пътува по небето великолепната луна+
27 и тогава сърцето ми тайно се е подмамило,+та с ръката си съм пращал целувки към тях, принасяйки им поклонение*,
28 това също би било прегрешение, което трябва да се представи пред съдиите,понеже това би означавало, че съм се отрекъл от истинския Бог във висините.
29 И ако съм се радвал на гибелта на онзи, който ме е ненавиждал,+или съм ликувал, че го е постигнало зло...
30 Но аз не позволих на устата си да извърши гряхи да изрече проклятие срещу душата му.+
31 И ако хората в шатъра ми не казваха‘Нима някой може да намери човек, който да не се е наситил с неговата храна?’+...
32 Нито един пришелец не оставаше да нощува навън,+вратата ми беше винаги отворена за пътника.
33 И ако аз, като човек от пръст, съм прикривал простъпките си,+като съм крил своите прегрешения в пазвата си...
34 Тогава бих се страхувал от голямото множество,би ме ужасявало презрението на всички родовеи бих мълчал, не бих излизал извън дома си.
35 Как бих искал някой да ме изслуша!+Как бих искал Всемогъщият да отговори на подписаното от мене изявление+и онзи, който се съди с мене, да представи писмено обвиненията си!
36 Несъмнено бих ги носил на раменете си,бих ги увил около главата си като величествена корона.
37 Охотно бих му дал сметка за всяка своя стъпка,+бих пристъпил към него с вдигната глава*.
38 Ако земята ми е викала за помощ поради менеи браздите ѝ са плакали в един глас,
39 ако съм ял плода ѝ, без да го платя,+и съм накарал душите на законните ѝ собственици да въздишат тежко,+
40 нека вместо жито пораснат тръни+и вместо ечемик — вонящи плевели.“Думите на Йов свършиха.
