Йов 39:1-30

39  Знаеш ли кога на планинските кози им идва времето да раждат по скалите?+Виждаш ли кошутите, когато са обхванати от родилни болки?+   Можеш ли да преброиш месеците, през които носят рожбата си,и знаеш ли кога е определеното време, в което трябва да родят?   Те се навеждат, когато раждат малките си,когато се освобождават от болките.   Децата им заякват и растат в полето,отделят се от тях и не се връщат вече.   Кой е пуснал зебрата+ на свободаи кой е отвързал въжетата на дивото магаре,   чийто дом сложих в пустинната равнинаи чието жилище построих в солената страна?+   То се присмива на градската суматоха,далече е и не чува гласа на никакъв ловец.+   То претърсва планините за пасище+и издирва всякаква зеленина.+   Дали дивият бик ще иска да ти служи+или да нощува край яслите в обора ти? 10  Ще вържеш ли дивия бик с въжета, за да оре,ще иска ли той да тегли брана+ в долината, вървейки след тебе? 11  Ще му се довериш ли заради голямата му силаи ще му възложиш ли своята тежка работа? 12  Ще разчиташ ли на него, че ще събере зърното тии ще го докара на хармана ти? 13  Дали женската на щрауса маха радостно с криле,дали има пера и криле като тези на щъркела?+ 14  Тя оставя яйцата си на земята,топли ги в пръстта 15  и забравя, че нечий крак може да ги стъпче,че някое диво животно може да ги смачка. 16  Тя се отнася сурово към своите деца, сякаш не са нейни+ —трудът ѝ е напразен, защото не трепери над тях. 17  Бог е отнел мъдростта ѝи не я е надарил с разум.+ 18  Но когато вдигне високо крилете си,тя се присмива на коня и на ездача му. 19  Можеш ли да дадеш сила на коня?+Можеш ли да украсиш шията му с развяваща се грива? 20  Можеш ли да го накараш да скача като скакалец?Гордото му пръхтене вдъхва страх.+ 21  Той рие с копито+ земята в долината, изправя се на задните си крака със силаи излиза без страх срещу оръжията.+ 22  Присмива се над ужаса и не се плаши,+мечът не може да го обърне в бяг. 23  В него се удря, потропвайки, колчанът със стрелите,острието на дългото копие и късото копие. 24  С тропот и вълнение копитата му поглъщат земятаи от радост той не може да повярва, че чува звука на рога. 25  Щом надуят рога, той изцвилва от вълнение,отдалече усеща мириса на битката,силните гласове на предводителите и бойните викове.+ 26  Нима поради твоята мъдрост соколът се рее в небесатаи разперва криле срещу южния вятър? 27  Или по твоя заповед орелът+ се издига нагореи прави гнездото си нависоко,+ 28  живее върху канарите и нощувана скалистите зъбери, на недостъпни места? 29  Оттам той си търси храна,+очите му виждат надалече, 30  малките му пият кръви той е винаги там, където има убити.“+

Бележки под линия