Йов 6:1-30
6 Тогава Йов отговори с тези думи:
2 „О, да можеше да бъде измерена цялата ми мъка,+да можеха и нещастията ми да бъдат сложени на везните с нея!
3 Сега те са по–тежки дори и от морския пясък,затова и думите ми са лишени от разум!+
4 Стрелите на Всемогъщия са в мене+и духът ми пие от тяхната отрова.+Ужасите, изпратени от Бога, ме връхлитат.+
5 Нима зебрата+ цвили над треватаи бикът мучи над пълната си ясла?
6 Кой ще яде безвкусна храна, без да ѝ добави сол?И има ли някакъв вкус слизестият сок на ружата?
7 Душата ми не иска да се докосва до нито едно от тези неща.Те са като гнилота в храната ми.
8 О, защо не се изпълни молбата ми,защо Бог не извърши онова, на което се надявам!
9 Защо Бог не ме унищожи,защо не замахне с ръката си и не ме срази!+
10 Това ще бъде утеха за мене.Ще подскачам радостно+ въпреки тежките страдания —макар че той няма да изпита състрадание към мене, — защото няма да съм скрил думите+ на Светия Бог!+
11 Колко е моята сила, та да чакам още?+И какъв е моят край, та да удължавам живота* си?
12 Нима силата ми е като силата на камъните?Или плътта ми е от мед?
13 Нима в мене има още сила да си помогна сам?И дали все още мога да се трудя ползотворно?
14 Който отказва да прояви милост* към ближния си,+отхвърля дори и страха от Всемогъщия.+
15 Моите братя ми измениха,+ бяха като буйна зимна река*,като течението на буйните зимни реки, което преминава и изчезва.
16 Те са мътни от лед,в тях се крие стопеният сняг.
17 Когато настъпи времето за това, пресъхват+ и замлъкват,щом стане горещо, се изпаряват от мястото си.+
18 Пътищата им се отклоняват настрани,те отиват в пустошта и изчезват.
19 Керваните от Тема+ ги търсят с очи,пътешествениците от Сава+ очакват да ги видят,
20 но са посрамени заради очакванията си,защото когато стигнат до мястото им, остават разочаровани.+
21 По същия начин и вие сега сте нищо+ —виждате ужаса на моето нещастие и се плашите.+
22 Дали ви казах ‘Дайте ми нещо,или дайте в моя полза подарък от онова, което имате,
23 и ме спасете от ръката на врага ми,+изкупете ме от ръката на потисниците’?+
24 Наставлявайте ме, а аз ще мълча.+Помогнете ми да разбера в какво съм сгрешил.+
25 Праведните думи не причиняват болка!+Но какво ще поправите вие със своето порицание?+
26 Нима замисляте да порицаете думите ми,макар че и без друго думите на изпадналия в отчаяние+ са хвърлени на вятъра?+
27 Бихте хвърлили жребий дори и за сирачето*,+бихте продали дори и приятеля си!+
28 Хайде сега, погледнете меи вижте дали ще говоря лъжи+ пред вас!
29 Помислете още, моля ви — нека няма никаква неправедност!Помислете още — праведността ми все още е тук!+
30 Има ли неправедност на езика ми?Нима небцето ми не може да усети вкуса на нещастието?
