Левит 6:1-30
6 И Йехова каза още на Моисей:
2 „Ако някой* извърши грях, като прояви невярност спрямо Йехова+ и измами+ ближния си относно нещо, което му е поверено, или относно някой залог, който му е предаден в ръцете,+ или относно нещо ограбено, или ако заблуди ближния си за своя полза,+
3 или ако намери нещо изгубено,+ но излъже и се закълне лъжливо+ относно което и да е от нещата, които човек може да направи и така да извърши грях,
4 ако сгреши по такъв начин и е виновен,+ тогава нека върне ограбеното или онова, което е взел насила чрез измама, или онова, което му е било поверено, или изгубеното, което е намерил,
5 или онова, за което може да се е заклел лъжливо, и нека даде обезщетение+ за него в пълната му стойност и да добави към това една пета от стойността му. Да го върне на онзи, на когото то принадлежи, още в деня, когато вината му бъде доказана.
6 И като принос за вина нека донесе за Йехова овен от стадото, без недостатък,+ според определената стойност и нека го даде на свещеника като принос за вина.+
7 И свещеникът нека извърши обред за изкупление+ за него пред Йехова, и каквото и да е направил този човек, с което си е навлякъл вина, ще му бъде простено.“
8 И Йехова каза още на Моисей:
9 „Заповядай на Аарон и на синовете му следното: ‘Ето какъв е законът за приноса за изгаряне+ — приносът за изгаряне нека бъде върху огъня на олтара през цялата нощ чак до сутринта и огънят на олтара нека гори постоянно.
10 Свещеникът нека облече ленената си дреха, предназначена за службата,+ и да носи на тялото си ленени гащи.+ След това нека махне мазната пепел+ от приноса за изгаряне, който огънят поглъща върху олтара, и нека я изсипе до олтара.
11 И тогава нека съблече дрехите си+ и нека се облече с други дрехи, и нека отнесе мазната пепел на чисто място извън стана.+
12 И огънят върху олтара нека да гори постоянно. Той не бива да изгасва. И свещеникът нека изгаря дърва+ върху него всяка сутрин, нека подрежда приноса за изгаряне върху огъня и нека там изгаря тлъстината от жертвите на общението.+
13 Огънят+ нека да гори постоянно върху олтара. Той не бива да изгасва.
14 Ето какъв е и законът за зърнения принос+ — вие, синове на Аарон, го представете на Йехова пред олтара.
15 Един от вас нека загребе с шепата си от фино смляното брашно на зърнения принос и от маслиновото му масло, а също и всичкия ливан, който е върху зърнения принос, и нека изгори взетото върху олтара като успокоителна миризма, като напомняне+ за целия принос пред Йехова.
16 Каквото остане, нека го ядат Аарон и синовете му.+ Нека бъде ядено като безквасни питки+ на свято място. Нека го ядат в двора на шатъра на събранието.
17 То не бива да бъде приготвено с квас.+ Давам го като техния дял от жертвите, принесени чрез огън пред мене.+ То е много свято,+ като приноса за грях и приноса за вина.
18 Всеки мъж+ измежду потомците на Аарон нека яде от него. До безпределни времена,+ във всички ваши бъдещи поколения, това е вашият дял от жертвите, принесени чрез огън пред Йехова. Всичко, което ги докосне, става свято.’“
19 И Йехова каза още на Моисей:
20 „Ето какъв принос+ ще представят Аарон и синовете му пред Йехова в деня на помазването си+ — една десета част от ефа+ фино смляно брашно като постоянен зърнен принос,+ половината от него сутринта, другата половина вечерта.
21 Нека бъде смесено с маслиново масло и изпечено на плоча.+ Донеси го добре омесено. Представи изпечения зърнен принос на парчета, като успокоителна миризма за Йехова.
22 И свещеникът, онзи от синовете му, който ще бъде помазан вместо него,+ ще го направи. Това е наредба до безпределни времена: този принос за Йехова да бъде изгарян изцяло.+
23 И всеки зърнен принос от свещеник+ нека бъде изгарян изцяло. Никой да не яде от него.“
24 И Йехова каза още на Моисей:
25 „Говори на Аарон и на синовете му и им кажи следното: ‘Ето какъв е законът за приноса за грях+ — където се коли животното,+ което е принос за изгаряне, там да бъде заклано пред Йехова и животното, което е принос за грях. То е много свято.+
26 От него нека яде свещеникът, който го принася за грях.+ Нека бъде ядено на свято място,+ в двора+ на шатъра на събранието.
27 Всяко нещо, което докосне месото му, ще бъде свято,+ и ако някой опръска с кръвта му дреха,+ изпери опръсканата с кръв дреха на свято място.+
28 Глиненият+ съд, в който е варено, нека бъде счупен. Но ако е било варено в меден съд, нека той бъде изжулен и изплакнат с вода.
29 Всеки мъж, който е свещеник, да яде от него.+ То е много свято.+
30 Но от животното, което е принос за грях и чиято кръв+ ще бъде внесена в шатъра на събранието, за да бъде извършен на святото място обредът за изкупление, не бива да яде никой. То трябва да бъде изгорено в огън.
Бележки под линия
^ Буквално: „някоя душа“.
