Лука 14:1-35
14 Веднъж, в събота*, когато Исус отиде в дома на един от водачите на фарисеите, за да яде,+ всички в къщата го наблюдаваха внимателно.+
2 И ето, пред него имаше един мъж, болен от воднянка.
3 Затова Исус попита онези, които познаваха Закона, и фарисеите: „Позволено ли е да се лекува в събота, или не?“+
4 Но те мълчаха. Тогава той докосна мъжа, излекува го и го изпрати да си върви.
5 И ги попита: „Кой от вас няма веднага да извади сина си или бика си, ако падне в кладенец+ в съботен ден?“+
6 И те не можаха да отговорят нищо на това.+
7 И като забеляза, че поканените избират най–почетните места за себе си, той им разказа една притча:+
8 „Когато си поканен от някого на сватбено угощение, не се разполагай на най–почетното място.+ Може би в същото време е поканен и някой по–знатен от тебе
9 и онзи, който ви е поканил, ще дойде и ще ти каже: ‘Отстъпи му мястото.’ Тогава ти, засрамен, ще отидеш на най–последното място.+
10 Но като си поканен, отиди и се разположи на най–последното място,+ та когато дойде онзи, който те е поканил, да ти каже: ‘Приятелю, отиди на по–предно място.’ Тогава ще бъдеш почетен пред всичките гости.+
11 Защото който възвеличава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвеличен.“+
12 След това той се обърна към човека, който го беше поканил: „Когато даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си или близките си, нито богатите си съседи. Защото може би те също ще те поканят някой път и това ще ти бъде като отплата.
13 Но когато даваш угощение, покани бедни, сакати, куци, слепи+
14 и ще бъдеш щастлив, защото те нямат с какво да ти се отплатят. Но ще ти бъде заплатено при възкресението+ на праведните хора.“
15 Като чу това, един от гостите му каза: „Щастлив е онзи, който ще яде хляб в Божието царство.“+
16 Исус му отговори: „Един човек даваше голяма вечеря и покани много гости.+
17 И в часа на вечерята изпрати роба си, за да каже на поканените: ‘Елате,+ защото всичко е готово.’
18 Но всички те започнаха да отказват.+ Първият му каза: ‘Купих нива и трябва да отида да я видя. Моля те, извини ме!’+
19 А друг каза: ‘Купих пет впряга говеда и се каня да опитам как работят. Моля те, извини ме!’+
20 Трети пък каза: ‘Наскоро се ожених+ и затова не мога да дойда.’
21 Тогава робът се върна и съобщи всичко това на господаря си. А домакинът се разгневи и каза на роба си: ‘Излез бързо и отиди по главните улици и пътища на града, и доведи тук бедните, сакатите, слепите и куците.’+
22 След време робът съобщи: ‘Господарю, каквото заповяда, е направено, но има още място.’
23 А господарят каза на роба: ‘Излез по пътищата+ и отиди в оградените места и накарай хората да дойдат, за да се напълни домът ми.+
24 Защото ви казвам, никой от онези, които бяха поканени, няма да опита от вечерята ми.’“+
25 А с него вървяха големи множества и той се обърна към тях и им каза:
26 „Ако някой дойде при мене, а повече обича* баща си и майка си, съпругата и децата си, братята и сестрите си, дори и собствения си живот*,+ той не може да бъде мой ученик.+
27 Който не носи мъченическия си стълб* и не върви след мене, не може да бъде мой ученик.+
28 И кой от вас, като иска да построи кула, не сяда първо да пресметне разноските,+ за да види дали ще има достатъчно пари, за да я завърши?
29 Иначе може да стане така, че да положи основите, но да не успее да я завърши и всички наоколо да започнат да му се присмиват,
30 казвайки: ‘Този човек започна да строи, но не успя да свърши.’
31 Или кой цар, който потегля на война срещу друг цар, не сяда първо да се съвещава дали с десет хиляди войници ще надделее над онзи, който идва срещу него с двайсет хиляди?+
32 Нали ако той не може да надделее, тогава още докато другият е далече, ще изпрати при него посланици и ще моли за мир.+
33 Затова, който от вас не се прости с всичко, което притежава,+ не може да бъде мой ученик.
34 Няма съмнение, че солта е хубаво нещо. Но ако солта обезсолее, как ще ѝ върнете солеността?+
35 Няма да става нито за почвата, нито за торене. Ще трябва да се изхвърли. Който има уши да слуша, нека слуша.“+
