Лука 15:1-32
15 И ето, всички данъчни служители+ и грешници+ идваха при него, за да го слушат.
2 Затова и фарисеите, и книжниците недоволстваха, като казваха: „Този човек приема грешниците и яде с тях.“+
3 А той им разказа следната притча:
4 „Кой от вас, който има сто овце, ако изгуби една от тях, няма да остави деветдесет и деветте в пустинята и да тръгне да търси изгубената, докато не я намери?+
5 И когато я намери, ще я вдигне на раменете си и ще се радва.+
6 И като се върне вкъщи, ще повика приятелите си и съседите си и ще им каже: ‘Радвайте се с мене, защото намерих овцата, която ми се беше изгубила.’+
7 Казвам ви, че така и на небето ще има повече радост за един грешник, който се разкайва,+ отколкото за деветдесет и девет праведници, на които не им е необходимо разкаяние.+
8 Или коя жена, която има десет драхми, ако изгуби една от тях, няма да запали светилник и да помете къщата си, като търси внимателно, докато не я намери?
9 И когато я намери, ще повика приятелките си и съседките си и ще им каже: ‘Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.’
10 Казвам ви, че такава радост настъпва и сред Божиите ангели, когато един грешник се разкае.“+
11 После той каза: „Един човек имаше двама синове.+
12 И по–младият каза на баща си: ‘Татко, дай ми каквото ми се полага от имота.’+ И бащата раздели състоянието си+ между тях.
13 След няколко дни по–младият син събра всичко свое, замина за далечна страна и там пропиля имота си, водейки разпуснат живот.+
14 Но след като изхарчи всичко, в онази страна настъпи жесток глад и той започна да живее в лишение.
15 И отиде и склони един от гражданите на онази страна да го вземе на работа, и той го изпрати в своите земи да пасе свине.+
16 И искаше да се нахрани с рожковите, които ядяха свинете, но никой не му даваше нищо.+
17 Когато се опомни, той каза: ‘Колко много наемни работници на моя баща имат хляб в изобилие, а аз тук умирам от глад!
18 Ще си тръгна, ще отида+ при баща си и ще му кажа: „Татко, съгреших против небето и против тебе.+
19 Не съм достоен вече да се наричам твой син. Вземи ме като един от наемните си работници.“’
20 И той си тръгна и отиде при баща си. Още докато беше далече, баща му го видя и го съжали, затича се и го прегърна и целуна нежно.
21 Тогава синът му каза: ‘Татко, съгреших против небето и против тебе.+ Не съм достоен вече да се наричам твой син. Вземи ме като един от наемните си работници.’+
22 Но бащата нареди на робите си: ‘Бързо, донесете най–хубавата дълга дреха и го облечете+ с нея, сложете на ръката му пръстен+ и обуйте краката му със сандали!
23 Доведете и угоеното+ теле, заколете го и нека ядем и се веселим,
24 защото този мой син беше мъртъв и се върна към живот,+ беше изгубен и се намери.’ И те започнаха да се веселят.
25 А по–големият му син+ беше на нивата и като се прибираше и се приближи до къщата, чу музика и танци.
26 Затова повика един от служителите и го попита какво става.
27 Той му отговори: ‘Брат ти+ дойде и баща ти+ заколи угоеното теле, защото той се върна при него жив и здрав.’
28 Тогава той се разгневи и не искаше да влезе вътре. А баща му дойде отвън и му се молеше да влезе.+
29 Той се обърна към баща си с думите: ‘Ето, толкова години ти робувам и нито веднъж не престъпих заповедите ти, а ти не ми даде дори едно яре, за да се повеселя с приятелите си.+
30 Но веднага щом си дойде този твой син,+ който изяде състоянието ти с блудниците,+ ти заколи угоеното теле за него.’+
31 А бащата му каза: ‘Сине, ти винаги си бил с мене и всичко, което имам, е твое,+
32 но трябваше да се веселим и да се радваме, защото този твой брат беше мъртъв и се върна към живот, беше изгубен и се намери.’“+
