Лука 17:1-37
17 После той каза на учениците си: „Неизбежно е да има причини за съгрешаване*,+ но горко на онзи, който ги поставя!+
2 За него ще е по–добре да окачат на шията му мелничен камък и да го хвърлят в морето,+ отколкото да накара един от тези малките да отпадне от вярата*.+
3 Внимавайте какво правите. Ако брат ти извърши грях, порицай го,+ и ако се разкае, прости му.+
4 Дори и седем пъти на ден да съгреши срещу тебе и седем пъти да дойде при тебе с думите ‘Разкайвам се’, прости му.“+
5 Тогава апостолите казаха на Господаря: „Дай ни още вяра.“+
6 А Господарят отговори: „Ако имате вяра колкото синапено зрънце, ще кажете на тази черница ‘Изкорени се и се посади в морето!’ и тя ще ви послуша.+
7 Кой от вас ще каже на роба си, който оре или се грижи за стадото, когато той се завърне от нивата, ‘Бързо ела тук и се разположи край трапезата’?
8 Няма ли вместо това да му каже ‘Приготви ми нещо за вечеря, препаши се и ми прислужвай, докато ям и пия, а после ще ядеш и ще пиеш и ти’?
9 Нима той ще бъде благодарен на роба, защото е извършил каквото му е било възложено?
10 Така че и вие, като извършите всичко, което ви е било възложено, кажете: ‘Ние сме безполезни роби.+ Извършихме онова, което бяхме длъжни да извършим.’“
11 По пътя към Йерусалим той мина през* Самария и Галилея.+
12 И като влезе в едно село, десет мъже, които бяха прокажени,+ го видяха и се изправиха на крака, като останаха надалече.
13 И извикаха силно: „Исусе, Учителю, имай милост+ към нас!“
14 Като ги видя, той им каза: „Отидете и се покажете на свещениците.“+ И докато си отиваха, те бяха очистени.+
15 Като видя, че беше излекуван, един от тях се върна, прославяйки+ Бога със силен глас.
16 И падна по очи в краката+ на Исус, като му благодареше. А този мъж беше самарянин.+
17 Тогава Исус попита: „Не бяха ли десет очистените? Къде са сега другите девет?
18 Нима нито един не се върна да отдаде слава на Бога, освен този човек, който е от друг народ?“
19 И му каза: „Стани и си върви. Твоята вяра те излекува.“+
20 А когато фарисеите го питаха кога ще дойде Божието царство,+ той им отговори с думите: „Божието царство не идва по очебиен начин
21 и хората няма да казват ‘Ето го тук!’ или ‘Там е!’.+ Защото ето, Божието царство е сред вас.“+
22 После каза на учениците: „Ще дойдат дни, когато ще искате да видите един от дните на Човешкия син, но няма да го видите.+
23 И хората ще ви казват ‘Ето там!’ или ‘Ето тук!’.+ Не излизайте и не тичайте след тях.+
24 Защото точно както светкавицата+ осиява със светлината си всичко от единия край на небето чак до другия, така ще бъде и Човешкият син.+
25 Но преди това той трябва да понесе много страдания и да бъде отхвърлен от това поколение.+
26 И каквото се случваше през Ноевите дни,+ ще се случва и в дните на Човешкия син:+
27 хората ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, в който Ной влезе в ковчега, и потопът дойде и унищожи всички тях.+
28 Същото ставаше и през дните на Лот:+ хората ядяха и пиеха, купуваха и продаваха, садяха и строяха.
29 Но в деня, когато Лот излезе от Содом, от небето заваляха огън и сяра и всички те бяха унищожени.+
30 Така ще бъде и в деня, когато се яви* Човешкият син.+
31 В този ден който е на къщния покрив, нека не слиза долу в къщата, за да вземе нещата си, и който е на нивата, нека също не се връща за онова, което е оставил.
32 Помнете жената на Лот.+
33 Който се опитва да запази живота* си, ще го изгуби, а който го изгуби, ще го запази.+
34 Казвам ви, през тази нощ двама мъже ще спят на едно легло — единият ще бъде взет, а другият оставен.+
35 Две жени ще мелят с една мелница — едната ще бъде взета, а другата оставена.“+
36 ——*
37 Тогава те го попитаха: „Къде, Господарю?“ Той им отговори: „Където е тялото,+ там ще се съберат орлите.“+
