Лука 18:1-43
18 Тогава той им разказа една притча, показваща, че е необходимо винаги да се молят и да не се отказват:+
2 „В един град имаше един съдия, който не се боеше от Бога и не зачиташе никого.
3 В този град имаше и една вдовица, която непрекъснато ходеше+ при него и му повтаряше: ‘Помогни ми да получа справедливост в спора с моя противник.’
4 Известно време той не искаше да направи това, но после си каза: ‘Макар че не се боя от Бога и не зачитам никого,
5 ще помогна на тази вдовица, която все не ме оставя на мира,+ да получи справедливост, та вече да не идва и да ме притеснява+ до безкрайност.’“
6 И Господарят каза още: „Чухте ли какво каза този съдия, макар че беше неправеден?
7 Нима тогава Бог няма да се погрижи онези, които е избрал и които викат към него за помощ ден и нощ, да получат справедливост,+ макар и да изглежда, че чака дълго,+ за да им помогне*?
8 Казвам ви, Бог ще се погрижи те без забавяне+ да получат справедливост. Но дали когато Човешкият син дойде, ще намери такава вяра на земята?“
9 А на онези, които бяха убедени в своята праведност+ и които смятаха другите за нищо,+ той разказа следната притча:
10 „Двама души отидоха в храма да се молят. Единият беше фарисей, а другият — данъчен служител.
11 Застанал изправен,+ фарисеят се молеше+ безмълвно: ‘О, Боже, благодаря ти, че не съм като останалите хора, като изнудвачите, неправедните, прелюбодейците, и дори като този данъчен служител.+
12 Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, каквото придобивам.’+
13 А данъчният служител, който стоеше по–надалече, дори не искаше да вдигне очи към небето, а се удряше в гърдите,+ като казваше: ‘О, Боже, бъди милостив към мене, грешният!’+
14 Казвам ви, този човек си отиде вкъщи по–праведен+ от другия, защото всеки, който възвеличава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвеличен.“+
15 Тогава хората започнаха да водят при него своите малки деца, за да ги докосне, но като видяха това, учениците им се скараха.+
16 Исус обаче извика децата при себе си, като каза: „Оставете децата да дойдат при мене и не ги спирайте, защото Божието царство принадлежи на такива като тях.+
17 Казвам ви истината, който не приеме Божието царство като дете, няма да влезе в него.“+
18 И един властник го попита: „Добри учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?“+
19 Исус му отговори: „Защо ме наричаш добър? Никой не е добър, освен един, Бог.+
20 Ти знаеш заповедите:+ ‘Не прелюбодействай,+ не убивай,+ не кради,+ не лъжесвидетелствай,+ почитай баща си и майка си.’“+
21 А той каза: „Спазвам всичко това още от младостта си.“+
22 Като чу това, Исус му каза: „Едно нещо обаче не ти достига — продай всичко, каквото имаш, раздай парите на бедните и ще имаш съкровище на небесата. Тогава ела и ме следвай!“+
23 Като чу това, той се натъжи много, защото беше твърде богат.+
24 Исус го погледна и каза: „Колко трудно ще бъде за богатите да влязат в Божието царство!+
25 Всъщност ще е по–лесно камила да мине през иглено ухо, отколкото богат човек да влезе в Божието царство.“+
26 Тези, които чуха това, попитаха: „Кой тогава може да се спаси?“
27 Той отговори: „Каквото е невъзможно за хората, е възможно за Бога.“+
28 А Петър каза: „Ето, ние оставихме всичко свое и те последвахме.“+
29 Той им каза: „Казвам ви истината, няма човек, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или деца заради Божието царство,+
30 и да не получи много повече в днешно време, а в бъдещата система — вечен живот.“+
31 После той отведе настрани дванайсетте и им каза: „Ето, отиваме към Йерусалим. И ще се изпълни всичко, което пророците са написали+ за Човешкия син.+
32 Той ще бъде предаден на хората от народите и те ще му се подиграват,+ ще се държат грубо с него,+ ще го заплюват+
33 и след като го бичуват,+ ще го убият,+ но на третия ден той ще възкръсне.“+
34 Те обаче не разбраха нито едно от тези неща, значението на казаното беше скрито от тях и те не знаеха за какво става дума.+
35 И когато Исус се приближаваше към Йерихон, край пътя седеше един сляп мъж, който просеше.+
36 Понеже чу, че минават много хора, той започна да пита какво става.
37 Казаха му: „Минава Исус Назарянина!“+
38 Тогава той извика: „Исусе, Сине Давидов, имай милост към мене!“+
39 А тези, които вървяха напред, строго му наредиха да мълчи. Той обаче завика още по–силно: „Сине Давидов, имай милост към мене!“+
40 Тогава Исус спря и нареди да доведат човека.+ Когато той се приближи, Исус го попита:
41 „Какво искаш да направя за тебе?“+ Той отговори: „Господарю, нека прогледна!“+
42 И Исус му каза: „Прогледни! Твоята вяра те излекува.“+
43 И той веднага прогледна+ и тръгна след него, като прославяше Бога.+ И като видяха това, всички хора започнаха да възхваляват Бога.
Бележки под линия
^ Или: „макар и да е дълготърпелив към тях“.
