Лука 19:1-48
19 И Исус влезе в Йерихон+ и вървеше през него.
2 И там имаше един човек на име Закхей, който беше главен данъчен служител и беше богат.
3 Той искаше да види+ кой е този Исус, но не можеше заради множеството, защото беше нисък на ръст.
4 Затова изтича напред и се качи на една дива смокиня*, за да може да го види, защото той щеше да мине оттам.
5 И когато Исус стигна до това място, погледна нагоре и му каза: „Закхей, бързо слез долу, защото днес трябва да отседна в твоя дом.“
6 И той слезе бързо и с радост го прие на гости.
7 А когато видяха това, всички започнаха да недоволстват:+ „Той отседна в дома на човек, който е грешник.“
8 Но Закхей стана и каза на Господаря: „Ето, Господарю, давам половината от притежанията си на бедните и каквото съм взел чрез изнудване,+ връщам четирикратно.“+
9 Тогава Исус му каза: „Днес спасението дойде в този дом, понеже и този човек е син на Авраам.+
10 Защото Човешкият син дойде да потърси и да спаси каквото беше изгубено.“+
11 Докато учениците слушаха тези неща, той им разказа и една притча, понеже беше близо до Йерусалим и те си мислеха, че Божието царство ще се прояви веднага.+
12 Затова той каза: „Един човек от благородно потекло тръгна на път за далечна страна, за да получи царска власт и да се върне.+
13 Като извика десет свои роби, той им даде десет мини* и им каза: ‘Търгувайте, докато се върна.’+
14 Но сънародниците му го мразеха+ и изпратиха след него посланици да кажат: ‘Не искаме този човек да ни стане цар.’+
15 И когато най–после той се върна, след като беше получил царската власт, нареди да извикат при него робите, на които беше дал сребърните пари, за да разбере какво са спечелили чрез търговия.+
16 Тогава първият роб дойде и съобщи: ‘Господарю, твоята мина спечели десет мини.’+
17 А той му каза: ‘Чудесно! Ти си добър роб! Понеже прояви вярност в най–малкото, получаваш власт над десет града.’+
18 Дойде и вторият роб и съобщи: ‘Господарю, твоята мина спечели пет мини.’+
19 И на този роб той каза: ‘Ти получаваш власт над пет града.’+
20 Дойде и третият роб и каза: ‘Господарю, ето ти твоята мина, която пазех увита в кърпа.
21 Аз се уплаших от тебе, понеже си суров човек, вземаш каквото не си вложил и жънеш каквото не си сял.’+
22 А той му каза: ‘С твоите думи+ те съдя, зли робе! Нали знаеше, че съм суров човек, вземам каквото не съм вложил и жъна каквото не съм посял?+
23 Тогава защо не занесе сребърните ми пари в банката? При завръщането си щях да си ги прибера с лихвите.’+
24 И той каза на стоящите там: ‘Вземете мината от него и я дайте на онзи с десетте мини.’+
25 А те възразиха: ‘Господарю, той вече има десет мини!’ Но той им отвърна:
26 ‘Казвам ви, на всекиго, който има, ще се даде още, а от онзи, който няма, ще се вземе дори и онова, което има.+
27 Що се отнася до моите врагове, които не искаха да стана техен цар, доведете ги тук и ги убийте пред мене.’“+
28 И след като каза това, Исус продължи напред, като отиваше към Йерусалим.+
29 И като наближи Витфагия и Витания на Маслиновата планина,+ той изпрати напред двама от учениците,+
30 като каза: „Отидете в селото, което виждате ей там, и още щом влезете в него, ще намерите вързано младо магаре, което още не е било възсядано от човек. Отвържете го и го доведете.+
31 И ако някой ви попита: ‘Защо го отвързвате?’, отговорете: ‘Нужно е на Господаря.’“+
32 И онези, които бяха изпратени, отидоха и намериха всичко, както той им каза.+
33 Но като отвързваха младото магаре, собствениците му ги попитаха: „Защо отвързвате магарето?“+
34 Те отговориха: „Нужно е на Господаря.“+
35 И те го доведоха при Исус и като сложиха горните си дрехи върху магарето, качиха Исус на него.+
36 И като отиваше+ нататък, хората постилаха горните си дрехи на пътя.+
37 Веднага щом той наближи пътя, слизащ от Маслиновата планина, учениците, които бяха цяло множество, започнаха да ликуват и да възхваляват със силен глас Бога за всички могъщи дела, които бяха видели:+
38 „Благословен е Царят, който идва в името на Йехова!+ Мир на небето и слава във висините!“+
39 Но някои от фарисеите от множеството му казаха: „Учителю, смъмри своите ученици.“+
40 Той обаче им отговори с думите: „Казвам ви, ако те замълчат, камъните+ ще започнат да викат.“
41 И когато се приближи, той погледна града и заплака за него,+
42 като казваше: „Само ако беше разбрал+ в този ден кои са нещата, които водят до мир! Но сега те са скрити от очите ти.+
43 Защото ще те сполетят дни, когато враговете ти ще построят около тебе укрепление+ от островърхи колове+ и ще те обкръжат+ и притиснат+ отвсякъде,
44 и яростно ще хвърлят на земята и тебе, и децата ти,+ и няма да оставят камък върху камък+ в тебе, защото не разпозна времето, когато беше проверен.“+
45 И като влезе в храма, започна да гони навън онези, които продаваха там,+
46 като им казваше: „Записано е: ‘Домът ми ще бъде молитвен дом’,+ но вие го превърнахте в свърталище на разбойници.“+
47 И той поучаваше в храма всеки ден. А главните свещеници, книжниците и първенците на народа търсеха начин да го убият,+
48 но не можаха да направят нищо, защото хората не се отделяха от него, за да слушат думите му.+
