Лука 24:1-53
24 На първия ден от седмицата те отидоха при гробницата много рано, носейки благоуханията, които бяха приготвили.+
2 Но намериха камъка отместен от входа на гробницата,+
3 а като влязоха, не намериха тялото на Господаря Исус.+
4 Докато се чудеха за това, ето, до тях застанаха двама мъже с блестящи дрехи.+
5 Жените се уплашиха и наведоха лицата си към земята, а мъжете им казаха: „Защо търсите живия между мъртвите?
6 [Той не е тук, възкресен е.]*+ Спомнете си какво ви говореше, докато още беше в Галилея+ —
7 че Човешкият син трябва да бъде предаден в ръцете на грешните хора, да бъде прикован на стълб, но на третия ден да възкръсне.“+
8 И те си спомниха неговите думи,+
9 върнаха се от гробницата и съобщиха всичко това на единайсетте и на всички останали.+
10 Това бяха Мария Магдалина, Йоана+ и Мария, майката на Яков. И останалите жени,+ които бяха с тях, разказаха за това на апостолите.
11 Но тези думи им се сториха глупости и не повярваха+ на жените.
12 [А Петър стана и изтича до гробницата, и като надникна вътре, видя само погребалните превръзки, после си тръгна, като се чудеше какво беше станало.]*
13 И ето, през същия ден двама от учениците вървяха към едно село, което се намираше на около шейсет стадии* от Йерусалим и се наричаше Емаус.
14 Те разговаряха помежду си за всичко,+ което се беше случило.
15 И докато разговаряха и обсъждаха нещата, самият Исус се приближи+ и тръгна заедно с тях,
16 но очите им сякаш не виждаха и те не го разпознаха.+
17 Той ги попита: „Какво разисквате помежду си, вървейки по пътя?“ А те се спряха и по лицата им беше изписана тъга.
18 Единият от тях, наречен Клеопа, му отговори: „Нима си чужденец в Йерусалим и не общуваш с никого, та не знаеш какви неща станаха там тези дни?“
19 Той каза: „Какви неща?“ Те му отвърнаха: „Нещата, които станаха с Исус Назарянина,+ който беше пророк,+ силен в дела и думи пред Бога и пред хората,
20 как нашите главни свещеници и водачи го предадоха да бъде осъден на смърт и го приковаха на стълб.+
21 А ние се надявахме, че този човек беше определен да избави Израил.+ Освен това днес е третият ден, откакто се случиха тези неща.
22 А и някои жени,+ които са с нас, ни смаяха, защото били отишли рано при гробницата,
23 но не намерили тялото му, и като дойдоха, казаха, че са видели нещо свръхестествено — ангели, които казали, че той е жив.
24 А някои от нашите отидоха при гробницата+ и я намериха така, както казаха жените, но него не видяха.“
25 Тогава той им каза: „О, неразумни хора, колко трудно ви е да повярвате във всичко, казано от пророците!+
26 Нима не трябваше Христос да понесе+ всичко това, за да стигне до своята слава?“+
27 И като започна от Моисей+ и всичките Пророци,+ той им разтълкува нещата, които се отнасяха за него в цялото Писание.
28 Накрая стигнаха близо до селото, в което отиваха, и той си даде вид, че ще продължи нататък.
29 Но те го молеха настойчиво: „Остани с нас, защото се свечерява и скоро денят ще свърши.“ И той влезе там и остана с тях.
30 И като се беше разположил с тях край трапезата, взе хляба, благодари в молитва за него* и като го разчупи, им го подаде.+
31 Тогава им се отвориха очите и те го познаха. Но той стана невидим за тях.+
32 А те си казаха един на друг: „Нима не горяха сърцата ни, докато той ни говореше по пътя и ни обясняваше Писанието?“
33 И веднага станаха и се върнаха в Йерусалим, и там намериха събрани заедно единайсетте и другите, които бяха с тях,
34 а те им казаха: „Господарят наистина е възкресен и се появи пред Симон!“+
35 Тогава и те им разказаха за случилото се по пътя и как го познаха по разчупването на хляба.+
36 И докато говореха за това, самият Исус застана сред тях [и им каза: „Мирът да бъде с вас!“]*
37 Но обхванати от страх и ужас,+ те мислеха, че виждат дух.
38 Затова той им каза: „Защо се тревожите и сърцата ви се изпълват със съмнения?
39 Вижте ръцете ми и краката ми, вижте, че това съм аз, пипнете+ ме, вижте, защото духът няма плът и кости,+ каквито виждате, че имам аз.“
40 [И като каза това, той им показа ръцете и краката си.]*
41 Но понеже от радост те все още не вярваха+ и се чудеха, той ги попита: „Имате ли тук нещо за ядене?“+
42 И те му подадоха парче печена риба+
43 и той го взе и го изяде+ пред очите им.
44 После им каза: „Това са моите думи, които ви казах, още докато бях с вас+ — всичките неща, записани за мене в Моисеевия закон, в Пророците+ и в Псалмите,+ трябва да се изпълнят.“
45 Тогава той отвори умовете им, за да разберат значението на Писанието,+
46 и им каза: „Записано е, че Христос ще понесе страдания и ще възкръсне от мъртвите на третия ден,+
47 и в негово име ще се проповядва разкаяние за прощаване на греховете+ сред всички народи.+ Започвайки от Йерусалим,+
48 вие ще свидетелствате+ за това.
49 И ето, изпращам ви онова, което е обещано от Баща ми. А вие останете в града, докато не бъдете облечени със сила от горе.“+
50 И той ги поведе и стигнаха до Витания, там вдигна ръце и ги благослови.+
51 Докато ги благославяше, той се отдели от тях и започна да се възнася към небето.+
52 И те му се поклониха и с голяма радост се върнаха в Йерусалим.+
53 И там постоянно бяха в храма и благославяха Бога.+
