Лука 9:1-62
9 Тогава той извика дванайсетте и им даде сила и власт над всички демони, а също и да лекуват болести.+
2 И ги изпрати да проповядват за Божието царство и да лекуват,
3 като им каза: „Не вземайте нищо за из път, нито тояга, нито торба, нито хляб, нито пари, нито носете две ризи.+
4 Но когато влезете в някой дом, останете там, докато не продължите по–нататък.+
5 И ако някъде не ви приемат, като излезете от този град,+ изтърсете праха от краката си като свидетелство против тях.“+
6 И те тръгнаха и вървяха от село на село, като известяваха добрата новина и лекуваха хората навсякъде.+
7 А Ирод*, областният владетел*, чу за всичко, което ставаше, и беше много озадачен, защото някои казваха, че Йоан бил възкръснал от мъртвите,+
8 други казваха, че Илия се е появил, трети пък — че е възкръснал един от древните пророци.
9 Ирод каза: „Аз отсякох главата на Йоан.+ Тогава кой е този, за когото чувам такива неща?“ И той много искаше+ да го види.
10 И когато се върнаха, апостолите разказаха на Исус за нещата, които бяха извършили.+ Тогава той ги взе със себе си и за да бъдат насаме,+ ги отведе в един град, наречен Витсаида.
11 Но множествата разбраха за това и го последваха. И той ги прие сърдечно и им говореше за Божието царство,+ и излекува онези, които се нуждаеха от лечение.+
12 И когато денят отиваше към края си, дванайсетте дойдоха и му казаха: „Пусни хората да си ходят, та да отидат в селата и в околността и да намерят къде да спят, както и нещо за ядене, защото тук сме на уединено място.“+
13 Но той им отговори: „Вие им дайте нещо за ядене.“+ Те казаха: „Имаме само пет хляба и две риби,+ освен ако не отидем да купим храна за всички тези хора.“+
14 А те бяха около пет хиляди мъже.+ Но той каза на учениците си: „Кажете им да се разположат като на трапеза, на групи по около петдесет човека.“+
15 И те направиха така, и всички се разположиха на земята.
16 Тогава той взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благодари в молитва* и като ги разчупи, започна да ги подава на учениците, за да ги дадат на множествата.+
17 И всички ядоха и се наситиха, и събраха каквото им беше останало в дванайсет кошници.+
18 По–късно, докато се молеше сам, учениците дойдоха заедно при него и той ги попита: „Какво казват хората, кой съм аз?“+
19 Те му отговориха: „Йоан Кръстител, а други — Илия, трети пък казват, че един от древните пророци е възкръснал.“+
20 Тогава той ги попита: „А вие какво казвате, кой съм аз?“ Петър отговори с думите:+ „Божият помазаник*.“+
21 Тогава той строго им нареди да не казват на никого за това+
22 и добави: „Човешкият син трябва да понесе много страдания, да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит+ и на третия ден да бъде възкресен.“+
23 След това той каза на всички: „Ако някой иска да върви след мене, нека се отрече от себе си,+ нека вземе мъченическия си стълб* и го носи ден след ден, и нека ме следва непрекъснато.+
24 Защото който иска да спаси живота* си, ще го изгуби, а който изгуби живота си заради мене, ще го спаси.+
25 Наистина, от каква полза ще е за човека да придобие целия свят, но себе си да погуби или да си навреди?+
26 Защото ако някой се срамува от мене и от моите думи, тогава и Човешкият син ще се срамува от него, когато дойде в славата си и в славата на своя Баща и на светите ангели.+
27 Но ви казвам истината, че някои от тези, които стоят тук, изобщо няма да изпитат смърт, докато не видят Божието царство.“+
28 Всъщност около осем дни след като изрече тези думи, той взе със себе си Петър, Йоан и Яков и се изкачи на планината, за да се моли.+
29 И като се молеше, видът+ на лицето му се промени и дрехите му заблестяха от белота.+
30 И ето, двама мъже разговаряха с Исус и това бяха Моисей и Илия.+
31 Те се появиха в слава и започнаха да говорят за неговото заминаване, определено да стане в Йерусалим.+
32 А Петър и другите с него ги беше налегнал сън, и когато се разбудиха, видяха славата+ му и двамата мъже, които стояха до него.
33 А когато мъжете си тръгваха, Петър каза на Исус: „Учителю, хубаво е, че сме тук, затова нека издигнем три шатъра — един за тебе, един за Моисей и един за Илия“, като не съзнаваше какво точно казва.+
34 Но докато казваше това, се появи облак и ги покри. Като влязоха в облака, те се изплашиха много.+
35 А от облака се чу глас,+ който каза: „Това е моят Син, когото избрах.+ Него слушайте.“+
36 И когато се чу гласът, учениците видяха, че Исус вече беше сам.+ Но мълчаха и в онези дни не разказаха на никого какво са видели.+
37 На следващия ден, когато слязоха от планината, го посрещна голямо множество.+
38 И ето, от множеството се чу гласът на един мъж, който викаше: „Учителю, моля те да погледнеш сина ми, защото ми е единствен.+
39 Един дух+ го обсебва и изведнъж той започва да вика, духът го превива в гърчове, така че на устата му излиза пяна, и едва след като го нарани, се оттегля от него.
40 И аз помолих учениците ти да го изгонят, но те не успяха.“+
41 В отговор Исус каза: „О, невярващо и извратено поколение,+ докога ще трябва да съм с вас и да ви търпя? Доведи сина си тук!“+
42 Но докато момчето се приближаваше, демонът го хвърли на земята и го преви в силен гърч. Исус обаче смъмри нечистия дух, излекува момчето и го предаде на баща му.+
43 И всички бяха поразени от величествената Божия сила.+
И докато се чудеха на всичко, което вършеше, Исус каза на учениците си:
44 „Запомнете добре тези думи, защото Човешкият син ще бъде предаден в ръцете на хората.“+
45 Но те все още не разбираха казаното. Всъщност то беше скрито от тях, за да не могат да го прозрат. И те се страхуваха да го попитат за тези думи.+
46 После започнаха да обсъждат кой от тях ще бъде най–велик.+
47 Като знаеше какви мисли има в сърцата им, Исус взе едно дете, сложи го до себе си+
48 и им каза: „Който приеме това дете в мое име, приема и мене. А който приема мене, приема и онзи, който ме е изпратил.+ Защото който от вас се държи като по–маловажен,+ именно той е велик.“+
49 Тогава Йоан каза: „Учителю, видяхме един човек да изгонва демони+ чрез твоето име и се опитахме да го спрем,+ защото той не те следва заедно с нас.“+
50 А Исус му каза: „Не го спирайте, защото който не е против вас, е на ваша страна.“+
51 И като наближи определеното време да бъде взет горе,+ той решително тръгна за Йерусалим.
52 Затова изпрати пратеници пред себе си. И те тръгнаха по пътя си и влязоха в едно самарянско+ село, за да приготвят всичко за него,
53 но там не го приеха, защото отиваше в Йерусалим.+
54 Когато видяха това, учениците Яков и Йоан+ попитаха: „Господарю, искаш ли да кажем да падне огън+ от небето и да ги унищожи?“
55 Но той се обърна и ги смъмри.
56 Тогава отидоха в друго село.
57 И докато вървяха по пътя, един мъж му каза: „Ще те следвам, където и да отидеш.“+
58 А Исус му отговори: „Лисиците имат леговища и птиците имат гнезда, но Човешкият син няма къде да положи главата си.“+
59 А на един друг каза: „Бъди мой последовател.“ Мъжът отвърна: „Позволи ми първо да отида и да погреба баща си.“+
60 Той обаче му каза: „Остави мъртвите+ да погребат своите мъртви, но ти отиди и известявай навред за царството на Бога.“+
61 А трети му каза: „Ще те следвам, Господарю, но първо ми позволи да се сбогувам+ с хората в дома си.“
62 Исус му отговори: „Никой, който вече е сложил ръката си на ралото,+ но гледа към нещата зад себе си,+ не е подходящ за царството на Бога.“
